Затова, когато той вдига поглед и вижда, че го наблюдавам, не знам дали трябва да извърна очи, или да направя реверанс, или нещо друго. Толкова съм объркана от това, че му отправям лека усмивка и извръщам леко очи, но после поглеждам отново назад, за да разбера дали той още ме гледа: и той наистина ме гледа. Тогава си помислям, че щях да направя точно това, ако се опитвах да привлека някое момче, и при тази мисъл се изчервявам, свеждам очи към чинията си и се чувствам като истинска глупачка. После, когато поглеждам нагоре — по една случайност, изпод спуснати ресници — за да видя дали още ме гледа, той е зареял поглед някъде из залата и очевидно изобщо не ме забелязва.
Острият мрачен поглед на чичо Хауърд обаче е прикован в мен и се боя, че той ще се намръщи: навярно трябваше да направя реверанс на краля, когато за първи път привлякох погледа му. Но херцогът само кимва одобрително и заговаря с някакъв мъж, седнал от дясната му страна — мъж, който не представлява никакъв интерес за мен: трябва да е поне на сто деветдесет и две години.
Наистина съм удивена колко стари са хората в този двор, а кралят е направо древен. Винаги съм била с впечатлението, че кралският двор е пълен с млади хора, красиви и весели, а не такива — истински старци. Кълна се, че едва ли има дори един приятел на краля на възраст под четирийсет години. Големият му приятел Чарлс Брандън, за когото се говори, че е бляскав и очарователен герой, е направо престарял, на преклонната възраст от петдесет години. Нейна светлост баба ми говори за краля така, сякаш той е принцът, когото е познавала в момичешките си години, и разбира се, точно затова съм схванала погрешно всичко. Тя е толкова стара, та забравя, че са минали дълги години. Вероятно си мисли, че те всички са все още млади. Когато говори за кралицата, тя винаги има предвид кралица Катерина Арагонска, а не кралица Джейн или дори лейди Ана Болейн. Тя просто пропуска всяка кралица от Катерина нататък. Всъщност баба ми бе толкова изплашена от падението на своята племенница Ана Болейн, че никога не говори за нея, освен като ужасно предупреждение към палави момичета като мен.
Не винаги е било така. Смътно си спомням първото си идване в къщата на баба ми в Хоршам; всяко второ нейно изречение беше „моята племенница, кралицата“ и във всяко писмо до Лондон тя я молеше за услуга или васален имот, място за някой слуга или за печалбите от някой манастир, или пък да изгони някой свещеник или да срути някое абатство. После Ана роди момиче и се изсипаха куп приказки за „нашето бебе, принцеса Елизабет“ и надежди, че следващото бебе ще бъде момче. Всички ми обещаваха, че ще получа място в двора в домакинството на братовчедка ми, че ще бъда приближена на кралицата на Англия: кой знае къде съм можела да си потърся съпруг? Друга братовчедка от рода Хауърд, Мери, беше омъжена за незаконния син на краля, копелето Хенри Фицрой, а един братовчед беше определен за принцеса Мери. Бяхме толкова свързани чрез бракове с Тюдорите, че самите ние бихме могли да минем за хора с кралска кръв. Но после бавно, като настъпването на зимата, когато отначало не забелязваш мразовития студ, за Ана взе да се говори все по-малко и положението с нейния двор беше все по-несигурно. После един ден баба ми свика цялото домакинство в голямата зала и каза рязко, че Ана Болейн (нарече я така, подчертано без никаква титла, без да изтъква някакво роднинство), Ана Болейн опозорила себе си и семейството си и предала краля и че името й и това на брат й няма да се споменават никога повече.
Разбира се, всички отчаяно искахме да узнаем какво се е случило, но трябваше да изчакаме клюките на слугите. Едва когато най-сетне пристигнаха новините от Лондон, успях да науча какво е сторила братовчедка ми кралица Ана. Моята прислужница ми разказа — и сега я чувам как ми казва, — че лейди Ана била обвинена в ужасни престъпления — прелюбодеяние с много мъже, сред които и брат й, магьосничество, измяна, омагьосване на краля: дълга върволица от ужаси, от които пред мен, изплашеното малко момиченце, ясно изпъкна само едно нещо: че неин обвинител беше чичо й, моят чичо Норфолк. Че той беше председателствал съда, че той произнесе смъртната й присъда и че синът му, моят красив братовчед, отиде в Тауър, както един обикновен мъж отива на панаир, облечен в най-хубавите си дрехи, да гледа как обезглавяват братовчедка му.
Смятах чичо си за толкова страховит човек, че би могъл да сключи съюз дори с дявола: но мога да се смея на тези детински страхове сега, когато съм негова любимка, ползваща се с такова висше благоволение от негова страна, че той нареди на Джейн Болейн, лейди Рочфорд, да полага особено големи грижи за мен и й даде пари да ми купи рокля. Очевидно много съм му се понравила, той ме харесва най-много от всички момичета на Хауърдови, които е настанил в двора, и смята, че аз ще се погрижа добре за интересите на семейството, като сключа брак с благородник или се сприятеля с кралицата или очаровам краля. Смятах го за ужасно безсърдечен човек, но сега откривам, че той се държи с мен като добър и мил чичо.