Спря пред шестата врата по коридора, отвътре се чуваше гласът на преподавателя. Обясняваше нещо за морала. Думите му извикаха усмивка на лицето на Хан. От личен опит знаеше — а опитът му беше богат и разнообразен, — че моралът е мъртъв и безполезен като латинския. Продължи към следващата зала, за която предварително знаеше, че ще е празна. Влезе.
Изведнъж се разбърза, затвори и заключи вратата зад себе си, приближи се до прозорците, които гледаха към двора, отвори единия и се залови за работа. Извади от раницата си снайпер СВД на „Драгунов“, 7,62 мм, със сгъваем приклад. Прикрепи оптичния мерник и се облегна на рамката. Взрян в оптиката, намери Уеб, който вече беше сам в двора пред „Хийли Хол“. Съвсем близо от лявата му страна имаше дървета. От време на време пред него преминаваха студенти. Хан си пое дълбоко въздух и издиша бавно. Прицели се в главата на Уеб.
Уеб разтърси глава, за да разсее спомените, които миналото събуди в главата му, и се съсредоточи върху непосредственото си обкръжение. Листата трептяха на лекия бриз, връхчетата им блещукаха на слънцето. Наблизо едно момиче, притиснало учебниците към гърдите си, се изсмя пронизително на разказан й виц. От отворен прозорец долитаха звуците на поп музика. Уеб, все още замислен над онова, което би искал да каже на Ронгси, понечи да се насочи към официалното стълбище на „Хийли Хол“, когато слухът му долови едно специфично „пс-с-сът“. Инстинктивно се шмугна в сенките на близкото дърво.
Атакуват те!, изкрещя до болка познатият му глас на Борн, който тутакси се върна в главата му. Изчезвай! И тялото на Уеб реагира светкавично, отскачайки встрани в мига, в който втори куршум, изстрелян със заглушител, се вряза в кората на дървото на милиметри от лицето му.
Отличен стрелец. Мислите на Борн заработиха в съзнанието на Уеб в режим „под обстрел“.
Очите на Уеб виждаха нормалния свят. В същото време съществуващият паралелно с него необикновен свят на Джейсън Борн — смъртоносна и опасна територия за посветени и привилегировани — бе нажежен до пръсване в главата му. Един-единствен, безкрайно кратък миг бе достатъчен, за да се сложи край на нормалния живот на Дейвид Уеб, да бъде откъснат той от всичко скъпо на сърцето му. Дори непредвидената му среща с Ронгси вече му се струваше далечна и чужда, сякаш случила се в друг живот. Плъзна ръка по кората на дървото и опипа дупката, оставена от куршума. Вдигна глава. Не Уеб, а Джейсън Борн проследи траекторията на куршума до прозореца на третия етаж в сградата при отсрещния ъгъл на двора.
Наоколо все така щъкаха студентите от университета — мотаеха се безцелно, разговаряха, спореха, обясняваха се. Разбира се, никой не бе забелязал нищо, а ако изобщо бяха чули звук, той не означаваше нищо за тях и моментално бе забравен. Уеб изостави скривалището си зад дървото и бързо се шмугна сред групичка студенти. Смеси се с тях, забързан, гледайки да следва тяхната крачка. Засега те бяха най-добрата му закрила, понеже го скриваха от полезрението на снайпериста.
Вървеше като в полусън, сомнамбул, който вижда и усеща всичко с повишена чувствителност. Сред усещанията му имаше и презрение към всички цивилни, които населяваха обикновения свят — включително към Дейвид Уеб.
След втория изстрел Хан се отдръпна смутен. Нетипична за него реакция. Умът му заработи трескаво, опитвайки се да асимилира случилото се току-що. Вместо да изпадне в паника и да избяга като подплашено животно обратно към „Хийли Хол“ — както Хан бе очаквал — Дейвид Уеб спокойно потърси прикритието на дърветата и изчезна от полезрението на снайпериста. Подобни действия изглеждаха направо невероятни, като се има предвид съдържанието на краткото досие, което Хан получи от Спалко. Нещо повече, след втория изстрел Уеб се приближи до дървото и огледа дупката от куршума, за да проследи траекторията му. После се възползва от прикритието на студентите и се отправи директно към сградата, където се криеше Хан. Колкото и да бе невероятно, жертвата се впусна в контраатака, вместо да го удари на бяг.