В дъното на фоайето с огромен запален полилей масивно излъскано стълбище отвеждаше към овален коридор, обикалящ цялото фоайе. Вдясно се намираше официалната дневна, вляво бе разположена стаята за четене на вестници и гледане на телевизия, която приличаше на същинска бърлога, разполагаше с мокър бар и меки, тежки кожени канапета. От нея се отиваше в друга, по-миниатюрна и задушевна стая, която Алекс бе превърнал в свой кабинет.
Гласовете поведоха Борн към стаята с бара. Посрещна го голям телевизор, от чийто екран говореше репортер на Си Ен Ен пред хотел „Ошкюхлид“. Имаше и карта, която показваше, че мястото на събитието е Рейкявик, Исландия. „… хората тук са разтревожени от уж незабележимата, но устойчива ескалация на тероризма…“
Стаята беше празна, но на масичката бяха оставени две старомодни стъклени чаши. Борн взе едната и я подуши. Еднородно малцово уиски от Спейсайд, отлежало в бъчви от шери. Богатият аромат на любимото уиски на Конклин го разсея, извика в главата му спомен и Борн се пренесе в Париж. Есен е. „Шан-з-Елизе“ е застлан от край до край с мек килим от огненочервени кестенови листа. Борн гледа през прозореца на нечий кабинет. Опита се да се отърси от натрапчивия спомен, който изместваше действителността и го пренасяше в Париж. Започна мрачно да си повтаря, че няма никакъв Париж, че се намира в Манасас, Вирджиния, в дома на Алекс Конклин. И че положението никак не е розово. С усилие успя да остане в действителността, да се съсредоточи, ала споменът, отключен от аромата на малц, продължаваше да упорства, изпълваше го с неистово желание да разбере, да запълни зейналите в паметта му дупки. Споменът надделя и го прати в онзи кабинет в Париж. На кого ли е? Не е на Конклин — Алекс никога не е работил в Париж. Същата миризма, до него стои човек. Обърна се и за частица от секундата мярна нечие полузабравено лице.
Успя да се изтръгне. Макар да бе влудяващо животът ти да е оставил у теб разпокъсана верига от пулсиращи спомени, на фона на случващото се в момента и при цялата тази заплетена ситуация Уеб не можеше да си позволи да отплава към миналото си. Какво твърдеше Мо за спомените, които се отключват внезапно в съзнанието? Че може да са провокирани от гледка, звук, миризма, дори от допир. И че веднъж възроден, споменът може да се доизбистри чрез повторение на отключилия го стимул. Но сега няма време за това. Трябва да намери Алекс и Мо.
Видя на масата тефтерче. Най-горният лист беше откъснат. Завъртя леко ръката си и върху долния лист се видя отпечатък. Някой, вероятно Конклин, бе написал NX20. Пъхна тефтерчето в джоба си.
И така, предстартовото броене започна. След пет дни човечеството ще узнае дали ще се отвори нова страница, дали ще се роди нов световен ред, дали гражданските общества ще имат шанса да живеят в мир и разбирателство…
Появи се заставката на предаването, после реклама.
Борн изключи телевизора с дистанционното и в стаята настъпи тишина. Нищо чудно Алекс и Мо да са някъде навън, увлечени в разговор. Панов обичаше да се разтоварва по този начин и може да е решил да създаде подобни навици и на стария си приятел. Отключената врата обаче си оставаше загадка.
Борн възстанови мислено маршрута си — влезе във фоайето, изтича нагоре по стълбището, прескачайки стъпалата през едно. Двете спални за гости бяха празни, не личеше скоро някой да ги е ползвал. Продължи по коридора и навлезе в покоите на Конклин — спартанска обстановка, типична за един ветеран. Леглото беше тясно и твърдо, подобно на обикновен нар. Не беше оправено, явно миналата нощ Алекс е спал там. Както подобава на човек, пълен с тайни, в стаята си не бе оставил почти нищо, което да говори по някакъв начин за миналото му. Борн взе поставена в рамка снимка на жена с дълга чуплива коса, светли очи и блага, леко иронична усмивка. Разпозна царствените лъвски фигури, украсяващи шадравана „Сен Сюлпис“, пред който бе снимана жената. Париж. Върна снимката на мястото й, надзърна в банята. Нищо интересно.
Слезе на долния етаж, стенният часовник в кабинета на Конклин удари два пъти. Беше стар корабен часовник с кристалночист камбанен звън. В ушите на Борн обаче този звън прозвуча зловещо. Представи си го как преминава през цялата къща като черна вълна. Пулсът му се ускори.