Продължи по коридора, покрай кухнята, където надзърна пътьом. Плотовете от неръждаема стомана бяха безупречно чисти. Машината за лед в хладилника работеше. Изведнъж го видя — полирания ясенов бастун на Конклин с извита сребърна дръжка. След една особено ожесточена акция в Европа Алекс бе останал инвалид с единия крак. Никога не би излязъл навън без бастуна си.
Кабинетът му се намираше зад ъгъла вляво. Представляваше уютна ъглова стая с ламперия и изглед към осеяната с дървета ливада. В дъното на ливадата имаше шадраван, заобиколен от ириси, отвъд който се ширваше смесената гора, заемаща почти цялата територия на имението. Борн се отправи към кабинета с нарастващо чувство за безпокойство. Отвори вратата и се закова на място.
Никога преди не бе усещал по-осезаемо присъствието на двама души в себе си. Благодарение на това обаче сега успя да погледне на ситуацията отстрани, като безпристрастен наблюдател. Тази чисто аналитична част от мозъка му регистрира, че Алекс Конклин и Мо Панов лежат на пъстрия персийски килим. И двамата бяха простреляни в главите, кръвта вече беше изтекла от раните им, попила в килима, на места образувала локвички, другаде преляла върху лакирания паркет и блестеше, все още несъсирена. Конклин гледаше в тавана, очите му бяха замъглени. Лицето му изглеждаше разпалено и гневно, сякаш всичката жлъч, събирана в душата му, изведнъж беше избила на повърхността. Мо беше извърнал глава, сякаш е искал да види нападателя си. Лицето му пазеше изражението на ужас. В последния миг на живота си той бе погледнал в очите надвисналата над него смърт.
Алекс! Мо! Господи! Господи! В един миг всички емоционални прегради в душата му се взривиха и Борн се свлече на колене, главата му се пръскаше от изживяния шок и ужас. Целият му свят се разтърси из основи. Алекс и Мо мъртви — не можеше да повярва дори при красноречивата гледка пред себе си. Никога вече няма да разговаря с тях, никога вече няма да има възможност да почерпи от тяхната опитност. Пред очите му преминаха безброй картини, спомени, свързани с двамата му приятели, с времето, което бяха прекарали заедно. Напрегнати и опасни моменти, смъртоносни схватки. А след тях идеше ред на отпускането и на насладата от една близост, възможна само между хора, преминали заедно през сериозни изпитания. Два живота, отнети насила, оставили след себе си гняв и страх. Вратата към неговото минало се затръшна най-неочаквано и окончателно. Както Борн, така и Уеб потънаха в скръб. Борн се стегна, наложи си да преодолее истерията, победила Уеб, да не си позволи да заплаче. Не можеше да си позволи лукса да скърби. Трябваше да мисли.
Съсредоточи се върху огледа на местопрестъплението, върху подреждането на всички подробности в главата си, като в същото време се опитваше да разбере какво се е случило. Приближи се, като внимаваше да не стъпи в някоя локвичка кръв и да не унищожи някоя улика. Алекс и Мо бяха застреляни смъртоносно, очевидно с пушката, която лежеше на килима помежду им. Всеки от двамата бе получил по един куршум. Очевидно ставаше въпрос за професионална акция, не за нападение с цел грабеж. Борн забеляза в ръката на Алекс мобилния му телефон. Може би е говорел с някого, когато са го застреляли. Може би е станало, докато Борн се опитваше да се свърже с него? Възможно е. По вида на кръвта, състоянието на телата и все още невкочанените пръсти можеше да се съди, че убийствата са извършени преди не повече от час.
До слуха му достигна слаб звук, идещ някъде отдалеч. Сирени! Борн излезе от кабинета и хукна към предните прозорци на къщата. По алеята наближаваше цяла орда полицейски коли от участъка във Вирджиния с пусната светлинна сигнализация. Щяха да заварят Борн в къща с два трупа и без надеждно алиби. Това беше клопка. Изведнъж усети как във врата му се впиват зъбците на изкусен капан.
Втора глава
Всичко си дойде на мястото. Значи професионалните изстрели по него в университета не са имали за цел да го убият, а да го подплашат към къщата на Конклин. Но Алекс и Мо вече са били убити. Някой е останал в имението, за да наблюдава и да се обади на позицията, щом Борн се появи. Дали е същият, който стреля по него в университета?
Борн инстинктивно грабна телефона на Алекс, изтича в кухнята, отвори тясна вратичка, зад която се спускаше стръмна стълба към мазето, и надзърна в непрогледния мрак. Чуваше се пращенето на полицейските радиостанции, скърцането на чакъла, блъскането по входната врата. Надигаха се гневни гласове. Борн се втурна към кухненските чекмеджета и зарови из тях, докато намери фенерчето на Конклин. Веднага след това потъна през вратата за мазето. В първия миг го обгърна катраненочерна тъмнина. Насочи концентрирания сноп светлина от фенерчето към стъпалата и заслиза бързо и безшумно. Лъхна го мирис на бетон, на старо дърво, на лак и гориво от котелното. Намери капака под стълбата и го вдигна. Веднъж, беше студен и снежен зимен следобед, Конклин му показа подземния тунел, по който генералът е стигал до минилетището за частния си хеликоптер, построено край конюшните. Над главата на Борн проскърцаха дъски. Ченгетата бяха в къщата. Сигурно вече са открили телата. Три коли, два трупа. Сигурно съвсем скоро ще открият кой е собственикът на третия автомобил.