— Този доклад е класифициран.
— А пък аз наруших закона.
— Изпратила си го в Германия, на Котън Малоун. Имаш ли представа до какво може да доведе това?
Радарът на Стефани включи на пълни обороти.
— Признавам, че разполагаш с отлични информатори — въздъхна леко тя.
— Което е единственият начин всички ние да оцелеем.
— Котън има официален достъп до строго класифицирана информация.
— Имаше. Той вече не работи за нас.
Дойде нейният ред за настъпление.
— Но ти все пак успя да го натикаш в онази бъркотия в Централна Азия, нали? Със сигурност беше строго секретна операция. Президентът също нямаше проблем да го забърка с Ордена на Златното руно.
Върху гладкото лице на Дейвис се появи загрижена гримаса.
— Май още не си информирана за онова, което се е случило само преди един час в подножието на Цунгшпице — поклати глава той.
И без да чака отговор, започна да разказва. За мъж, който пада от кабината на лифта, за друг, който скача от същата кабина и се спуска по един от пилоните, за жена в безсъзнание, открита на пода, след като кабината най-сетне е свалена до началната станция, за пробито от куршум стъкло.
— Кой от тези мъже е бил Котън Малоун според теб? — попита Дейвис.
— Надявам се онзи, който е избягал.
Съветникът кимна.
— Открили са тялото. Не е на Малоун.
— Откъде знаеш всичко? — любопитно го погледна Стефани.
— Предварително наредих наблюдение на района.
— Защо?
Дейвис допи водата си и поклати глава.
— Все още се питам защо Малоун напусна отдела толкова внезапно. Не му оставаше кой знае колко да завърши дванайсетте години служба, след което можеше да се оттегли съвсем законно.
— Тежко понесе смъртта на онези седем души в Мексико Сити — въздъхна Стефани. — А и беше освободен със заповед на твоя началник, президента. В отговор на някаква лична услуга, доколкото си спомням.
— Ето я реалната валута в политиката — замислено промълви Дейвис. — Хората си мислят, че системата се захранва с пари, но не е така. Услугите движат всичко. Един върши услуга, друг му се отблагодарява със същото.
Доловила странната нотка в тези думи, Стефани побърза да се възползва.
— Същото направих и аз. Дадох доклада на Малоун в отговор на лична услуга от негова страна. Той иска да разбере какво се е случило с баща му и…
— Това не е твоя работа! — рязко я прекъсна Дейвис.
— Аз пък смятам точно обратното! — кипна тя.
Опразни чашата си, опитвайки се да прогони тревожните мисли, които се блъскаха в главата й.
— От тогава все пак са изминали цели трийсет и осем години — добави тя.
Дейвис бръкна в джоба си. На масата се появи малка флашпамет.
— Ти чела ли си доклада?
— Дори не съм го докосвала — поклати глава тя. — Помолих един от агентите да го преснима и да го изпрати на Котън.
— Трябва да го прочетеш — промърмори Дейвис и махна с ръка по посока на малката електронна кутийка.
5
При възобновяване работата на комисията през декември 1971 г. от потъналата подводница все още няма следа. По тази причина комисията насочва вниманието си към тезата „ами ако“ и отхвърля варианта „какво би могло да стане“. Без да забравят липсата на каквито и да било веществени доказателства, членовете й правят всичко възможно да не допускат влиянието на предварително съставени мнения от всякакъв характер, които биха попречили на изграждането на най-вероятната хипотеза за причините, довели до трагедията. Работата им се усложнява от факта, че подводницата е тотално засекретена, и те правят усилия да запазят в тайна всичко, свързано с този плавателен съд и неговата последна мисия.
След задълбочено проучване на всички известни факти и обстоятелства, отнасящи се до изчезването на „Блейзък“, комисията излиза със следното становище:
1. Обозначението МК „Блейзък“ на американските ВМС е фиктивно. Истинската подводница, станала обект на това разследване, е НР-1, спусната на вода през май 1969 г. Два подобни съда са построени в рамките на специална програма за създаване на подводници от ново поколение. И двата — НР-1 и 1А, нямат официални имена, но в светлината на трагедията и неизбежното внимание от страна на обществеността, споменатата подводница получава фиктивно име. Официално обаче тя си остава НР-1А. За целите на обществената дискусия МК „Блейзък“ ще бъде наричан експериментален съд за подводно плаване, предназначен за евентуални спасителни операции във водите на Северния Атлантически океан.