2. НР-1А може да се спуска до 900 метра под повърхността на водата. В корабния дневник са регистрирани многобройни технически проблеми, възникнали по време на двегодишното й плаване. Нито един от тях не е причинен от конструктивни несъвършенства. В огромната си част те възникват поради радикалните промени в дизайна, целящи да разширят границите на всичко, което технологията на подводното плаване познава до този момент. НР-1 има подобни оперативни затруднения. Именно те придават изключително значение на настоящото разследване, тъй като въпросният съд продължава активната си служба и евентуалните дефекти могат да бъдат идентифицирани и отстранени.
3. Миниатюрните ядрени реактори на двата съда са изградени специално за клас HP. Макар и революционни по своята конструкция, те не създават проблеми. На вероятното място на трагедията не са открити следи от радиационно замърсяване, което доказва, че причината за нещастието не е свързана с авария на реактора. Разбира се, това заключение не изключва възможността от непреодолим проблем в електрозахранването. И при двете лодки от клас HP са наблюдавани дефекти в акумулаторите.
4. В момента на катастрофата на борда на НР-1А се е намирал 11-членен екипаж: капитан Форест Малоун, първи помощник Бек Стван, навигатор Пол Пинкъм, радист Том Фландърс, ядрен инженер Гордън Джаксън, ядрен механик Джордж Търнър, борд-инженер Джеф Джонсън, отговорник за вътрешните комуникации Майкъл Фендър, оператор сонар и отговорник хранене Майки Блаунт, механик Бил Дженкинс, помощник-механик Дъг Вот и оперативен специалист Диц Оберхойзер.
5. Акустични сигнали, вероятно подадени от НР-1А, са били засечени от наземните станции в Аржентина и Южна Африка. Индивидуалните акустични сигнали, приети от различни наземни станции, са описани в отделен раздел на настоящото разследване, озаглавен „Таблица на фактическите акустични засичания“. Техният брой е установен от експерти, които подчертават високоенергиен източник в ниските честоти без наличието на ясна хармонична структура. Никой от експертите не се ангажира със становище относно причината за катастрофата — експлозия или имплозия.
6. НР-1А се е движела под леда на Антарктида. Флотското командване не е било запознато с нейния курс и крайна цел, тъй като цялата мисия е била дълбоко засекретена. За целите на настоящото разследване съдът е информиран, че последните засечени координати на плавателния съд са били 73 градуса южна ширина и 15 градуса западна дължина, на около 150 мили северно от Кейп Норвегия. Присъствието му в този опасен и почти неизследван район силно затруднява издирването на веществени доказателства от всякакъв характер. До ден-днешен от подводницата няма никаква следа. В допълнение трябва да бъде споменато, че в района на Антарктида почти липсва редовен акустичен мониторинг.
7. След подробно изследване на НР-1 за евентуални конструктивни дефекти е установено, че за по-голяма сигурност отрицателните полюси на акумулаторните батерии са импрегнирани с живак. По действащите стандарти в корабостроенето живакът е забранен за използване в подводниците. Защо е било допуснато това нарушение, остава неясно. Но ако акумулаторите на борда на НР-1А са се запалили — което се е случвало няколко пъти според корабните дневници и на двата съда, живачните изпарения на борда на НР-1А със сигурност са били фатални. Същевременно липсват доказателства за пожар или дефектирало електрозахранване.
8. На 23 ноември 1971 г. в предполагаемия район на изчезването на НР-1А е изпратен МК „Холдън“ с командир капитан първи ранг Закари Алегзандър. Специализираният отряд за издирване не намира никакви следи от подводницата. Продължителните сонарни претърсвания на района не дават резултат, радиация също липсва. Може да се предполага, че една широкомащабна спасителна операция би довела до други резултати, но преди началото на мисията екипажът на НР-1А е подписал оперативна заповед, според която в случай на авария такава операция няма да бъде предприемана. Въпросната доста необичайна заповед е издадена лично от началник-щаба на ВМС с гриф „Строго секретно“. Съдът разполага с копие от нея.
Неуспешната акция по издирването на НР-1А не отменя задължението за идентифициране и отстраняване на всякакви практики, състояния и недостатъци, които подлежат на корекция, в случай че НР-1А би продължила да плава. След внимателна преценка на ограничените доказателства комисията стига до заключението, че липсват преки доказателства за причината или причините, довели до загубата на НР-1А. Ясно е, че става въпрос за инцидент с катастрофални последици, но отдалеченото местоположение, липсата на мониторинг, комуникации и надводна подкрепа превръщат заключенията на тази комисия в предположения и догадки.