Като част от усилията за получаване на допълнителна информация относно причините на тази трагедия и предотвратяване на подобни инциденти комисията препоръчва задълбочен технически преглед на въпросния съд с най-модерните средства, които съществуват в момента. Целта на този преглед е да открие и установи механизмите, които биха довели до сериозна авария, да прецени вторичните ефекти от такава авария и да предложи липсващи до този момент идеи за конструктивни промени и подобрения. А също така и да установи, ако това е възможно, какво всъщност се е случило с НР-1А.
Малоун беше в стаята си на втория етаж на „Постхотел“. От прозореца се разкриваше панорамна гледка към Гармиш на фона на планината Ветергцайн и полегатите склонове на Цугшпице. Далечните очертания на непристъпния връх му напомняха за онова, което се беше случило там само преди два часа.
Прочете доклада за втори път. Уставът на ВМС изисква незабавно разследване на всеки морски инцидент. Участниците в него са кадрови офицери, които са длъжни да установят истината.
Колко много лъжи! Баща му не е изпълнявал мисия в Северния Атлантически океан. МК „Блейзък“ изобщо не е съществувал, а капитан Форест Малоун е бил командир на свръхсекретна подводница, която, Бог знае защо, се е намирала под ледовете на Антарктида.
Спомни си и останалото. Цяла армада бе потеглила на спасителна мисия в Северния Атлантически океан, но не бе открила никакви следи от корабокрушение. Според материалите в печата „Блейзък“ — експериментална подводница с ядрен реактор, вероятно пригодена за спасителни операции на морското дъно, е била смачкана от ВОДНОТО налягане. Малоун отлично помнеше думите, с които един капитан от Пентагона съобщи на майка му за нещастието, по принцип това задължение се падаше на офицер с много по-висок ранг, обикновено на някой вицеадмирал от флота.
Случило се е в Северния Атлантик, на дълбочина четиристотин метра.
Или този капитан бе излъгал, или командването бе излъгало него. Нищо чудно, че докладът бе останал засекретен.
Американските атомни подводници потъват много рядко — едва три от 1945 г. до наши дни. „Трешър“ поради авария в хидравличната система, „Скорпион“ при необясним взрив и „Блейзък“ по неизвестни причини. Или по-точно, НР-1А по неизвестни причини.
Във всеки един от материалите в печата, които двамата с Гари бяха изчели внимателно по време на лятната ваканция, се споменаваше за Северния Атлантик. Отсъствието на отломки се обясняваше с голямата дълбочина и многобройните каньони по океанското дъно. Което не преставаше да го учудва. Дълбочината би довела до смазване на корпуса и тотално наводняване на подводницата. Някакви отломки непременно би трябвало да изплуват на повърхността. Освен това специализираните екипи на флота бяха провели подробно звуково сканиране на района. В доклада изрично се подчертаваше, че са били прехванати някакви акустични сигнали, които са били чути от малцина и не са получили никакво смислено обяснение.
По дяволите. Той беше служил във флота. Беше постъпил като доброволец, беше дал клетва и я беше спазвал. За разлика от тях.
Една подводница потъва някъде в Антарктика, но реакция липсва. Не изпращат флотилия да я издирва, няма сонар, който да изследва морските дълбини. Не се събират показания на експерти, чертежи, графики, снимки. Липсва анализ на оперативните планове, довели до нещастието. Само един мизерен кораб, три дни разследване и доклад, в който няма нищо.
Някъде в далечината звъннаха камбани. Прииска му се да забие юмрук в стената. И после какво? Той посегна към мобилния си телефон.
6
Погледът на капитан Стърлинг Уилкърсън от военноморските сили на САЩ беше насочен навън, към „Постхотел“, който се виждаше добре през широката витрина на „Макдоналдс“. По улицата крачеха минувачи, сгушени в дебелите си дрехи. Беше студено, валеше сняг.