Смит преметна каишката на бинокъла на близкия клон, зае удобна позиция и погледна през оптическия мерник. Би предпочел да работи на сигурно, използвайки заглушител. За съжаление не си беше взел един от онези, които беше изработил лично, а официалната им продажба беше забранена. Притисна приклада към рамото си и търпеливо зачака приближаването на жертвата.
Трябваше да изчака само няколко минути.
Стефани тичаше с всички сили. В душата й се бореха паника и страх. Очите й се взираха напред с надеждата да уловят някакво движение. Леденият въздух прогаряше дробовете й. Дали ловците са облечени в ярки жилетки? Дали убиецът е някъде там?
Смит долови някакво движение зад групата, грабна бинокъла и бързо установи, че двамата от снощи тичат след ловците. Деляха ги някакви си петдесет метра и един завой.
Значи постановката е проработила само частично, въздъхна той.
Веднага си представи какво ще стане, след като застреля Скофилд. Първото предположение ще бъде нещастен случай по време на лов, въпреки че онези двамата ще крещят с пълно гърло, че става въпрос за убийство. Ще бъде проведено следствие от местния шериф и представители на щатските служби. Ще мерят, фотографират и претърсват района, ще изследват всички възможни ъгли и траектории. След като установят, че куршумът е изстрелян от горе на долу, околните дървета ще бъдат подложени на обстойно изследване. Слава богу, че тук гората е гъста и дърветата са хиляди. Кое от тях щеше да привлече вниманието им?
Скофилд беше на около петстотин метра от него. Спасителите му бързо се приближаваха. След няколко секунди щяха да излязат от завоя и да засекат групата.
Чарли Смит настрои оптическия мерник. Нещастни случаи стават непрекъснато. Ловците често стрелят по свои колеги, вземайки ги за дивеч. Четиристотин метра. Дори и когато са облечени в оранжеви жилетки, отразяващи светлината.
Нормално беше да се прицели в гърдите. Главата пък елиминираше необходимостта от втори изстрел. Триста метра. Присъствието на двамата му познайници беше сериозен проблем, но Рамзи очакваше д-р Дъглас Скофилд да умре именно днес.
Смит натисна спусъка. Оглушителният изстрел отекна в долината, усилен многократно от ехото. От главата на Скофилд изригна кървав фонтан.
Рискът се оказа оправдан.
74
Осо
1:20 ч.
Малоун бе прочел достатъчно от превода на Кристел, за да се убеди, че се налага да замине за Антарктика. Дори и ако трябва да вземе четирима пътници. Айнхард положително беше преживял нещо изключително. Именно то беше провокирало въображението на Херман Оберхойзер. За нещастие, предчувствайки съдбата си, старият немец беше решил да върне книгата там, където беше лежала в продължение на хиляда и двеста години, надявайки се синът му да измине обратния път. Но Диц се беше провалил, повличайки със себе си и екипажа на НР-1А. Следователно Малоун трябваше да направи всичко възможно да открие потъналата подводница независимо от степента на риска.
Вече бяха разговаряли с Изабел и бяха споделили откритието си с нея. Кристел довършваше и оглаждаше превода, за да бъдат сигурни в точността на информацията.
Малоун излезе от хотела и тръгна към площада на Осо. Пресният сняг скърцаше под краката му като стиропор. Измъкна телефона от джоба си и набра номера на Стефани. Тя вдигна на четвъртия сигнал.
— Чаках да се обадиш.
— Прозвуча обезпокоително — смръщи вежди той.
— Когато те правят на глупак, винаги е така — въздъхна Стефани, после му разказа за събитията в имението „Билтмор“. — Пръснаха му черепа на няколко крачки от мен.
— Май не се е вслушал в предупреждението да не ходи на лов. Някакви следи от стрелеца?
— Гората беше много гъста. Няма начин да го открием. Избрал е мястото с изключително внимание.
Той усети раздразнението й и подхвърли:
— Но все пак имате следа, която води към Рамзи, нали?
— По-скоро е обратното.
— Връзката вече е установена. На някакъв етап той ще допусне грешка. Ти спомена, че Даян Маккой е отскочила до Форт Ли, а вчера там се е появил и Рамзи. Мисли, Стефани. Неслучайно и президентът те посъветва същото.
— Нещата се развиха гадно, Котън. Професор Скофилд умря, защото не мислех.
— Никой не твърди, че е справедливо. Ти самата ми каза, че правилата са железни, а последствията жестоки. Върши си работата спокойно, но гледай да не се прецакаш още веднъж.