През 1938 г. Оберхойзер докладва за подобни открития. Тези тук потвърждават запазеното в архивите от войната. Германците със сигурност са били тук. Веществените доказателства са безспорни.
Изследвахме тесен процеп в планината в близост до кота 1578. От него се влиза в нещо като малка стая, изсечена в скалите. Стените й са покрити с текстове и рисунки, подобни на онези, които открихме на кота 1356. Хора, лодки, животни, каруци. Разположение на планетите около Слънцето и Луната. Всичко беше заснето. Лично мнение: през 1938 г. Оберхойзер е търсил тук изчезналата арийска раса. Без съмнение на това място е съществувала някаква цивилизация. Хората на рисунките са от бялата раса, високи, с гъста коса и с добре развита мускулатура. Жените са с едри гърди и дълги коси. Стана ми неудобно да ги гледам. Кои са били те? До днес приемах теорията за арийската раса на Оберхойзер за абсолютно налудничава. Но сега вече не съм толкова сигурен.
Пристигнахме на кота 1590. Открихме още една стая в скалите. Също с изписани стени. Няколко рисунки. Вътре намерихме 212 книги с дървени корици, подредени върху каменна маса. Фотографирахме всичко. Съдържат същата непозната писменост, открита върху скалите. Времето ни изтича. Операцията трябва да приключи след осемнайсет дни. Летният сезон си отива. Корабите трябва да отплават преди новия лед. Заповядах книгите да бъдат поставени в сандъци и пренесени на корабите.
Стефани вдигна глава от дневника.
— Невероятно! — прошепна тя. — Открили са такива неща и просто са ги замразили!
— Такива са били времената — въздъхна Дейвис. — Имали са големи грижи със Сталин и разрушена Европа. Изгубените цивилизации не са означавали кой знае какво, особено пък такива, които може би ще се окажат свързани с германците. Именно от това се е страхувал Бърд. — Обърна се към Крос и подхвърли: — Тук се споменава за снимки. Можем ли да ги видим?
— Президентът вече поиска същото, но без успех. Снимките са изчезнали. На практика не е останало нищо освен този дневник.
— Не забравяйте книгите и плочите — обади се Стефани. Дейвис започна да прелиства дневника и да чете на глас отделни пасажи.
— Бърд е посетил много места. Жалко, че не разполагаме с карта. Котите са отбелязани само с номера, без координати.
Стефани също изпита съжаление, най-вече заради Малоун. Но решение все пак имаше: програмата за превод, за която бе споменал той. Същата, която Херман Оберхойзер бе открил във Франция. Тя измъкна мобилния си телефон и набра Атланта. Един от сътрудниците й докладва, че са получили имейл от Малоун. Тя се усмихна и подвикна към Крос:
— Трябва ми една от тези книги.
— Нужно е да останат замразени, за да се съхранят — поклати глава полковникът.
— В такъв случай искам нов достъп до тази камера. Разполагам с лаптоп, но ще ми трябва и интернет връзка.
— Президентът каза да се изпълняват всичките ви желания.
— Разполагаш ли с нещо? — любопитно я изгледа Дейвис.
— Мисля, че да.
78
18:30 ч.
Приключил с последното интервю за деня, Рамзи се върна в кабинета си. Даян Маккой го чакаше там.
— Е, казвай какво е толкова важно — промърмори той и затвори вратата след себе си.
Хоуви вече я беше проверил за евентуални записващи устройства, а кабинетът му беше напълно обезопасен. Така се чувстваше уверен.
— Искам повече — обяви Маккой.
Носеше кафяв вълнен костюм с консервативна кройка, под който имаше черен пуловер. Небрежно елегантно и доста скъпо за служител в Белия дом, но едновременно с това стилно. Палтото й беше преметнато на облегалката на стола.
— Повече какво? — попита той.
— Човек, който използва името Чарлс Кей Смит, от дълго време работи за теб. Ти му плащаш добре, макар и чрез кодирани сметки на различни имена. Той е твоят убиец — същият, който се погрижи за адмирал Силвиан и още куп хора.
Рамзи беше смаян, но успя да запази самообладание.
— Имаш ли доказателства? — изграчи той.