— Защо са ти? — изсмя се тя. — Достатъчно е, че знам. Май ще се окажеш първият човек във военната история на САЩ, който прави кариера чрез убийства. По дяволите, Лангфорд, ти наистина си един амбициозен мръсник!
— Какво искаш? — пожела да узнае той.
— Получи назначението, за което мечтаеше. Убедена съм, че това не е всичко, но в момента е така. До този момент реакцията е положителна и по всичко личи, че ще спечелиш.
Вярно беше. Но когато изборът на президента станеше обществено достояние, вероятно щяха да се появят и проблемите. Анонимни телефонни обаждания в телевизиите и вестниците бързо щяха да настроят обществеността срещу него. Девет часа след обявяването все още нямаше нищо сериозно, но жената насреща му беше права: той действително правеше кариера с помощта на убийствата, извършени от Чарли Смит. Всички препятствия по пътя му бяха отстранени. Всъщност къде, по дяволите, изчезна Смит?
Зает с многобройните интервюта, Рамзи беше забравил за него. Беше наредил на кретена да се погрижи за професора и да се прибере до вечерта. Слънцето вече залязваше.
— Доста си поработила — изръмжа той.
— Не става въпрос за работа, а за интелигентност. Имам достъп до информационни мрежи, за които ти само можеш да мечтаеш.
В което Рамзи не се съмняваше.
— И възнамеряваш да ми създаваш неприятности, така ли?
— Възнамерявам да превърна живота ти в ад.
— Освен ако?
По лицето й пробяга усмивка. Кучката определено се забавляваше.
— Всичко зависи от теб, Лангфорд.
— Искаш да се включиш в играта след оттеглянето на Даниълс, така ли? Мога да го уредя.
— Да ти приличам на ряпа, изпаднала от ремаркето?
— Изразяваш се като Даниълс — усмихна се той.
— Защото ми говори подобни неща поне два пъти седмично. В повечето случаи заслужено — аз наистина го мотая. Умен е, трябва да му се признае. Но и аз не съм глупава. И искам повече, много повече!
Той искаше да попита за какво става въпрос, но си наложи да запази мълчание, колкото и да се притесняваше.
— Искам пари — обяви Маккой.
— Колко?
— Двайсет милиона долара.
— Как стигна до тази цифра?
— Изчислих, че с лихвите ще живея спокойно до края на дните си. Доста ме бива в сметките.
В очите й проблесна почти сексуална възбуда.
— В офшорна банка. Кодирана сметка, достъпна единствено за теб?
— Точно като Чарлс Кей Смит-младши — кимна тя. — С още няколко допълнения, за които можем да поговорим по-късно.
Той направи опит да запази спокойствие.
— Какво те накара да действаш така?
— Ще ме прецакаш. И двамата го знаем. Опитах се да те запиша, но ти си прекалено предпазлив. Затова си казах: Сложи всичко на масата. Кажи му, че знаеш. Сключи сделка. Вземи нещо. Наречи го авансово плащане. Или инвестиция. Само така няма да можеш да ме преметнеш на по-късен етап. Вече ще съм купена и готова за употреба.
— А ако откажа?
— Ще се озовеш в затвора. При малко повече шанс може би ще открия Чарлс Кей Смит-младши и ще чуя какво има да каже.
Рамзи замълча.
— Или просто ще те хвърля на вълците — добави тя. — Имам предвид медиите.
— А какво ще предложиш на репортерите?
— Ще започна с Милисънт Сен.
— Какво знаеш за нея?
— Млада дама, офицер от ВМС, назначена към екипа ти в Брюксел. Ти имаш връзка с нея. Изведнъж обаче тя забременява и няколко седмици по-късно умира. Сърдечен удар. Белгийците потвърждават диагнозата, случаят е приключен.
Тази жена явно беше добре информирана. Опасявайки се, че мълчанието му ще бъде изтълкувано като признание, той побърза да подхвърли:
— Никой няма да ти повярва.
— В момента може би не. Но от тази история ще излезе страхотен материал. От онези, които медиите обичат. Особено такива като „Екстра“ и „Вътрешна информация“. Знаеш ли, че и до ден-днешен бащата на Милисънт е убеден, че дъщеря му е била убита? Той с удоволствие ще застане пред камерите. Брат й също има своите съмнения. Между другото той е адвокат. Разбира се, те не знаят нищо за връзката ти с Милисънт. Не знаят, че си я пребивал от бой. Какво според теб ще си помислят? Ами белгийските власти?
Тя го държеше в ръцете си и прекрасно го знаеше.
— Не е постановка, Лангфорд. Нямам за цел да изтръгна някакви признания от теб. Не са ми нужни. Просто се грижа за себе си. Отново повтарям: искам пари!