— Дори не дойде на гроба му! — изсъска Доротея. — Всички почетоха Георг в последния му път, но не и ти!
— Не обичам погребенията.
— Мразя те!
Кристел се извърна към Малоун, притискайки кърпата към носа си. Той веднага улови опасния блясък в очите й, но не успя да реагира. Тя захвърли кърпата, извърна се и нанесе силен удар в лицето на сестра си.
Доротея политна обратно в ръцете на Вернер, а Кристел вдигна ръка за втори удар.
— Достатъчно! — извика Малоун и светкавично застана между тях. — Върна й го, стига толкова!
Лицето й потъмня, в очите й проблесна омраза. От цялото й поведение личеше какво иска да му каже: дръж се настрана, не е твоя работа!
В следващия миг тя му обърна гръб и се наведе да вдигне кърпата.
Вернер помогна на Доротея да седне на мястото му. Хен стоеше и гледаше, без да пророни дори дума.
— Край на дуела! — обяви Малоун. — Предлагам на всички да поспим. Разполагаме с по-малко от пет часа. Веднага след кацането ни чака дълъг и тежък преход. Всеки, който реши да се занимава със скандали, остава в базата!
Смит седеше в кухнята и гледаше втренчено мобилния си телефон на масата. Жената му бе продиктувала един номер за контакт, след което бе затворила. Той се пресегна към апарата и бързо набра номератора на Белия дом.
— Свържете ме с канцеларията на съветника по националната сигурност — рече с несигурен глас той.
Телефонистката се подчини.
— Доста се забави, Чарли — обяви женски глас. Същият глас. — Сега доволен ли си?
— Какво искаш?
— Да ти кажа нещо.
— Слушам те.
— Рамзи възнамерява да прекрати отношенията ви. Той има големи планове и едва ли ще позволи на хора като теб да му попречат.
— Чукаш на погрешната врата — отговори Смит.
— На твое място бих казала абсолютно същото, Чарли. Но искам да ти предложа нещо съвсем просто: ти слушаш, аз говоря. По този начин ще си спестиш евентуалните подозрения, че те записват. Съгласен ли си?
— Да, след като разполагаш с достатъчно време.
— Ти си човекът, който решава личните проблеми на Рамзи. Той те използва от години. И ти плаща. През последните няколко дни беше доста зает, нали? Джаксънвил, Шарлот, Ашвил. Налучквам ли, Чарли? Искаш ли да споменавам конкретни имена?
— Можеш да говориш каквото пожелаеш.
— В момента изпълняваш поредната задача на Рамзи. — Кратка пауза, после Маккой продължи: — Мишената съм аз. Предполагам, че имаш заповед да приключиш още днес, защото вчера здравата го разтърсих. Говорихте ли за това, Чарли?
Смит не отговори.
— Не, нали? Което доказва, че ти вече не фигурираш в плановете на Рамзи. Аз обаче нямам никакво намерение да свърша като всички останали. Ето защо и си приказваме в момента. Ако бях твой враг, сега Сикрет Сървис щеше да чука на вратата ти. Разговорът ни щеше да се води на друго място, в присъствието на други хора — много едри и много яки.
— Мина ми през главата.
— Знаех, че ще проявиш здрав разум. За да се убедиш, че наистина знам какво говоря, ще цитирам номерата на трите офшорни сметки, в които Рамзи депозира твоите хонорари. — Маккой бързо изреди имената на банките, номерата на съответните сметки и дори паролите за достъп, две от които Смит беше променил едва преди седмица. — Нито една от тези сметки не е напълно секретна, Чарли. Човек просто трябва да знае къде и как да погледне. За твое голямо съжаление аз съм в състояние да ги блокирам в рамките на една секунда. Още не съм ги докоснала с единствената цел да ти демонстрирам своята добронамереност.
Съмненията на Смит окончателно се стопиха. Тази жена действително не лъжеше.
— Окей — въздъхна той. — Казвай какво искаш.
— Рамзи наистина е решил да се отърве от услугите ти. Сключил е сделка с един сенатор, в която не фигурираш. Имайки предвид факта, че и без това си мъртъв — без самоличност, без семейство и само с няколко далечни роднини, — мислиш ли, че ще бъде трудно да изчезнеш завинаги? Никой няма да плаче за теб, Чарли. Колко тъжно.
Но е чистата истина, въздъхна той.
— Аз обаче имам по-добра идея — добави Маккой.
Рамзи беше близо до целта. Всичко вървеше по план. Сега му предстоеше да отстрани и последното препятствие: Даян Маккой.
Все още седеше зад бюрото, с чаша изстудено уиски пред себе си. Мислеше за онова, което беше споделил с Изабел Оберхойзер. За подводницата. За изваденото от нея, което беше пазил като очите си.