— И на мен ми се е случвало — въздъхна Даниълс. — Във Виетнам. Подобни кошмари остават за цял живот.
— Човекът загина заради нас — мрачно добави Дейвис.
— Но Хърбърт Роуланд е жив благодарение на вас — стисна устни президентът.
Което не е никаква утеха, помисли си Стефани и попита:
— Как така се озовахте тук?
— Измъкнах се от Белия дом, качих се на „Марийн 1“ и поех право на юг. Буш измисли този номер. Излита тайно и стига в Ирак, преди някой да разбере. Днес сме разработили и няколко специални процедури. Ще си бъда в леглото, преди някой изобщо да разбере, че ме е нямало. — Очите на Даниълс се насочиха към вратата на хладилната камера. — Исках да видя какво има там. Полковник Крос ми обясни, но искам да го видя с очите си.
— Онова, което е там, може да промени представите ни за човешката цивилизация — каза Стефани.
— Невероятно! — прошепна Даниълс. — Прав ли е Малоун? Може ли да разчетем тези книги?
— Достатъчно, за да разберем смисъла — кимна тя.
По всичко личеше, че Даниълс държи под контрол буйния си нрав. Стефани беше чувала, че е нощна птица и спи само по два-три часа в денонощието — достатъчна причина за оплакванията на обслужващия персонал.
— Изпуснахме убиеца — промърмори Дейвис.
В гласа му прозираше униние. А поведението му нямаше нищо общо с първата им съвместна мисия, когато тя се беше заразила от непоправимия му оптимизъм и беше тръгнала с него за Централна Азия.
— Направил си всичко възможно, Едуин — промълви президентът. — Помислих те за луд, но се оказа прав.
В погледа на Дейвис се появи отчаяние.
— Това няма да възкреси Скофилд. Нито Милисънт.
— Въпросът е дали искаш да пипнеш техния убиец.
— Нали ви казах, че го изпуснахме.
— Работата е там, че аз го намерих — неочаквано обяви Даниълс.
83
Мериленд
Рамзи седеше на плетен стол. Ръцете, гърдите и краката му бяха омотани в тиксо. Беше се отказал от идеята да нападне Маккой навън, тъй като нямаше как да се защити от Смит, който със сигурност беше въоръжен. Затова не направи нищо и предпочете да дебне за някаква грешка на похитителите си. Поведение, което май не се оказа много умно.
Смит беше запалил малка печка, която предлагаше слаба светлина, но и така желаната топлина. Част от стената на спалнята беше съборена и зад нея се образуваше потънал в мрак правоъгълник. Много му се искаше да разбере какво искат тези двамата. По какъв начин се бяха съюзили?
— Тази жена твърди, че и аз съм включен в списъка за прочистване — каза Смит.
— Не би трябвало да слушаш непознати — въздъхна Рамзи.
Маккой стоеше права до прозореца с пистолет в ръка.
— Кой казва, че не се познаваме? — попита тя.
— Не е трудно да се разбере — изгледа я адмиралът. — Подела си игра от краищата към центъра. Чарли, тя каза ли ти, че ме изръси с двайсет милиона?
— Спомена нещо такова.
Нов проблем. Рамзи отново погледна Маккой.
— Впечатлен съм, че си идентифицирала Чарли и си осъществила контакт с него.
— Не беше особено трудно. Нима си въобразяваш, че никой на нищо не обръща внимание? Мобилните телефони се подслушват лесно, банковите трансфери се проследяват, а междуправителствени споразумения позволяват достъп до банкови сметки и архиви, до които никой простосмъртен не може да се добере.
— Не съм допускал, че проявяваш чак такъв интерес към скромната ми особа.
— Ти поиска помощта ми, нали? Е, аз се отзовах.
— Не това имах предвид — промърмори той и леко се напрегна, за да опита здравината на тиксото.
— Предложих на Чарли половината от двайсетте милиона — хладно го информира тя.
— В аванс — добави Смит.
— Ти си неблагодарен глупак — въздъхна Рамзи.
Смит се стрелна напред и го удари през лицето с опакото на дланта си.
— Отдавна чакам този момент — мрачно изръмжа той.
— Заклевам се, че горчиво ще съжаляваш, Чарли.
— Петнайсет години изпълнявам заповедите ти — продължи все така мрачно Смит. — Ти искаше да убивам хора и аз ги убивах. Но сега усещам, че си намислил нещо. Винаги те усещам. Предстои ти преместване в Пентагона, в Съвета на началник-щабовете. Какво още може да се очаква? Няма начин да кротнеш, защото такъв ти е характерът. Което означава, че аз се превръщам в проблем за теб.