— Кой е казал подобно нещо?
Смит махна с ръка към Маккой.
— И ти й повярва?
— В думите й има логика. Освен това наистина е получила двайсет милиона долара, защото аз вече притежавам половината.
— А ти си ни в ръцете — добави Маккой.
— Едва ли имате куража да ликвидирате един адмирал, който е шеф на военноморското разузнаване и има номинация за Съвета на началник-щабовете. Такова убийство просто не може да се прикрие.
— Наистина ли? — изгледа го Смит. — Колко души съм ликвидирал по твоя заповед? Петдесет, сто, двеста? Дори не си спомням цифрата. И нито едно не беше квалифицирано като убийство. Бих казал, че съм истински експерт в прикриването на престъпления от този вид.
За съжаление този наежен язовец беше прав. Рамзи реши, че е време да опита с дипломатичност.
— Какво трябва да направя, за да те убедя, Чарли? — попита той. — От много години сме заедно. И в бъдеще ще имам нужда от теб.
Смит не отговори.
— Колко жени е убил? — попита го Маккой.
— Какво значение има? — учудено я погледна той.
— За мен има.
Изведнъж му светна. Колегата й. Едуин Дейвис.
— Милисънт ли имаш предвид?
— Мистър Смит ли я ликвидира?
Той реши да бъде откровен и кимна с глава.
— Беше ли бременна?
— Така ми казаха. Но кой знае? Жените често лъжат за тези неща.
— Значи я уби ей така, за всеки случай?
— Беше най-простият начин да реша проблема. Чарли работеше за нас и в Европа. Именно там се запознахме. Справи се добре и от тогава до ден-днешен си остана мой.
— Не съм твой — изръмжа с омраза Чарли. — Работя за теб, а ти ми плащаш.
— Още купища пари чакат да бъдат спечелени.
Смит пристъпи към дупката в стената.
— От тук се слиза в едно скривалище, което сигурно е останало от Гражданската война — подхвърли той. — Отлично място за криене на разни неща.
Например труп, моментално схвана намека Рамзи.
— Убийството ми наистина е лоша идея, Чарли.
— Може би — отвърна Смит, обърна се и насочи пистолета си в гърдите му. — Но със сигурност ще ме накара да се почувствам добре.
Малоун обърна гръб на яркото слънце и влезе в базата „Халворсен“. Останалите го последваха. От домакина им, брадат австралиец на име Тейпърел, се излъчваше компетентност и професионализъм. Беше ги посрещнал на ледената писта, непосредствено до стълбичката на самолета.
Базата представляваше комплекс от високотехнологични сгради, погребани под дебел пласт сняг и захранвани от сложна система слънчеви панели и вятърни модули. Последен писък на техниката според Тейпърел.
— Днес сте късметлии — добави той. — Температурата е само тринайсет градуса под нулата. За тази част на света това си е истинска жега.
Австралиецът ги въведе в просторна зала с дървена ламперия, обзаведена с маси и столове. Във въздуха се носеше приятна миризма на топла храна. Цифровият термометър в ъгъла показваше деветнайсет градуса по Целзий.
— Хамбургери, пържени картофи и безалкохолни напитки — обяви домакинът. — Всичко ще бъде готово след минута. Предположих, че ще се нуждаете от малко кльопачка.
— Ще можем ли да тръгнем веднага след яденето?
— Спокойно, предупреден съм — кимна домакинът. — Хеликоптерът е готов. Къде искате да отидете?
Малоун се извърна към Хен.
— Вече е ваш ред.
— Всъщност аз имам това, което ви трябва — направи крачка напред Кристел.
Стефани гледаше как Дейвис скача на крака и се втренчва в президента.
— Какво означава намерихте го! — стреснато попита той.
— Днес предложих на Рамзи да заеме свободното място в Съвета на началник-щабовете. Позвъних му по телефона и той прие.
— Предполагам, че сте имали сериозни причини да го направите.
— Имам чувството, че постоянно си разменяме местата, Едуин — отвърна с лека усмивка Даниълс. — Сякаш ти си президентът, а аз — помощник-съветникът по националната сигурност.
— Добре знам кой е шефът, вие също — тръсна глава Дейвис. — Просто ни обяснете какво търсите тук посред нощ.
Тя отбеляза, че Даниълс изобщо не се впечатлява от резкия му език.
— Преди няколко години, по време на едно официално посещение във Великобритания, ме поканиха на лов за лисици — започна той. — Британците много си падат по такива щуротии. Ставане на разсъмване, обличане на странни дрехи, яздене на смърдящ кон след глутница виещи кучета. Те постоянно ме уверяваха, че ще бъде страхотно. Разбира се, ако не си в ролята на лисицата. Тогава става наистина гадно. Но аз по принцип съм състрадателна душа и отказах.