Выбрать главу

Премина в трапезарията. Поколеба се за миг, съвсем ясно си представи групичка бели мъже преди два века, които обядват на масата, отрупана с вкусни ястия — най-вероятно апетитни говежди пържоли и домашно омесена питка. А след това се прехвърлят в салона за чаша уиски със сода. Там играят традиционната партия бридж, а разпаленият мангал край масата изпълва въздуха с аромат на евкалипти. Разбира се, по същото това време предците на Рамзи зъзнат в бараките за роби.

Погледна към дългия коридор, в дъното на който се виждаше затворена врата. Отиде да провери стаята. Дъските на пода бяха покрити с дебел слой прах.

Рамзи.

Този път не беше вятърът. Установил посоката, той се втурна към един покрит стол и смъкна чаршафа. Облак прах се вдигна във въздуха. Върху изгнилата дамаска лежеше магнетофон. Касетата се беше извъртяла някъде до половината.

Пръстите му се стегнаха около ръкохватката на пистолета.

— Виждам, че най-сетне си открил призрака ми — долетя глас зад гърба му.

Рамзи рязко се обърна. На прага стоеше нисък мъж, близо петдесетгодишен, с кръгло лице и бяла като снега навън кожа. В черната му, сресана на път коса блестяха сребристи нишки. Мъжът се усмихваше. Както винаги.

— Какъв е този театър, Чарли? — изръмжа Рамзи, докато прибираше пистолета си.

— По-приятен от едно банално „здрасти“, освен това обичам кучета. Явно тук им харесва.

Работеха заедно вече петнайсет години, но Рамзи така и не научи истинското му име. Познаваше го като Чарлс К. Смит-младши, с ударението на младши. Веднъж го попита за Смит-старши и в отговор получи половинчасова лекция по фамилна история, която почти със сигурност беше пълна измислица.

— Кой е собственик на това място? — попита Рамзи.

— Аз. Купих го преди месец. Сигурен съм, че къща в провинцията е добра инвестиция. Мисля да й направя основен ремонт и да я давам под наем. Измислил съм й и име: „Бейли Милс“.

— Малко ли ти плащам?

— Човек се нуждае от разнообразие, адмирале. Не мога да разчитам единствено на заплатата. Старостта наближава, а за нея трябват средства. Един от начините да се сдобия с тях е фондовата борса, друг — търговията с недвижими имоти.

— За ремонта на тази развалина ще ти трябва цяло състояние.

— Казаното ме подсеща за една важна информация, която наскоро прочетох. Поради неочаквания скок в цената на горивата, по-високите транспортни разходи и общото увеличение на цените лихвените проценти ще се повишават изключително бавно. Въпреки че правим всичко възможно за намаляване на разходите, без да влошаваме качеството на услугите, нашите акционери настояват за приемлива норма на печалба.

— Дрънкаш глупости, Чарли.

— Освен това платих куп пари за този имот и се нуждая от още средства.

На хартия Смит получаваше заплата срещу специализирани услуги в областта на наблюдението. Главно в чужбина, където законите срещу подслушването и други форми на проследяване не са толкова стриктни. Особено в Централна Азия и Близкия изток. По тази причина Рамзи изобщо не се притесняваше от сумите, които искаше Чарли.

— Добре, прати ми сметката. А сега е време за действие.

Беше доволен, че подготвителната работа беше свършена предварително, в рамките на годината. Досиетата бяха готови, плановете — утвърдени. Той знаеше, че шансът ще се появи. Не как и кога, а само, че ще се появи.

И това наистина се беше случило.

— Започваме с главния обект, както говорихме. После се местим на юг и се заемаме с другите двама.

— Слушам, капитане! — шеговито отдаде чест Смит. — Ще разпънем платната и ще хванем попътния вятър.

Какъв идиот, господи.

— Никакви контакти помежду ни преди края на операцията. Искам чиста работа, Чарли. Много чиста.

— Връщаме парите, ако не получите гарантираното удовлетворение — продължи да рецитира Чарли. — Задоволяването на нуждите на клиента е наша първа грижа.

Някои хора умеят да композират музика или да пишат романи, други рисуват или ваят скулптури. А Смит убиваше. Чисто и бързо, с ненадминат талант. Ако не беше този талант, ако Чарли Смит не беше най-добрият убиец на света, Рамзи отдавна щеше да го гръмне в идиотски ухилената физиономия. Но сега трябваше да го убеди във важността на предстоящата операция.