Да, така беше.
— Нека погледнем на нещата по друг начин — продължи президентът. — Преди време така наречените експерти поддържали становището, че всеки континент си има твърде определено място. На пръв поглед това наистина е така — Земята си е там, където е била винаги. Точка по въпроса. После хората започнали да забелязват, че Африка и Южна Америка някак си приличат. Същото се наблюдава при Северна Америка и Гренландия, а и Европа. Обикновено съвпадение, отсекли експертите. Нищо повече. После открили абсолютно идентични вкаменелости в Англия и Северна Америка. Също и определени видове скали. Идеята за съвпадението започнала да се пропуква. След това дошъл ред на друго откритие — движещите се земни плочи на дъното на Световния океан. Така наречените експерти проумели, че континентите действително могат да се движат. Накрая, през шейсетте години на миналия век, било доказано, че експертите грешат. Някога континентите са били едно цяло, което постепенно се е разкъсало. Това, което някога се е считало за фантазия, днес е наука.
Стефани си спомни разговора помежду им през април миналата година, в Хага.
— Преди време споделихте, че нищо не разбирате от наука — подхвърли тя.
— Наистина не разбирам. Което не означава, че не чета и не обръщам внимание на фактите.
— Вие сте пълен с противоречия — усмихна се тя.
— Ще го приема като комплимент — рече Даниълс и махна към масичката. — Действа ли програмата за превод?
— Така изглежда. А вие сте прав: това наистина са сведения за една отдавна изчезнала цивилизация. Тя е съществувала дълго време и е контактувала с хората по цялата земя. Малоун твърди, че го е правила и с европейците, през девети век.
Президентът стана от стола.
— Мислим се за гениални, първи във всичко — поклати глава той. — Пълни глупости, защото има куп неща, за които изобщо не подозираме.
— От преведеното досега личи, че става въпрос за конкретни технически познания. Странни неща. Ще ни трябва време, за да ги разберем. А и доста работа — каза Стефани.
— Малоун може би ще съжалява, че е заминал за Антарктида — промърмори Даниълс.
— Защо? — погледна го любопитно тя.
Тъмните очи на президента се спряха върху лицето й.
— Подводницата беше с ядрен реактор, но на борда е имало и няколко хиляди галона машинно масло, предназначено за смазване на различни части и агрегати. От него не е открита дори капка. — Даниълс замълча за момент, после продължи: — Потъналите подводници изпускат всякакви течности. А е имало и корабен дневник, както сте разбрали от Роуланд. Сух, без нито едно петънце. Следователно, когато Рамзи я е открил, подводницата е била цяла и непокътната. Освен това Роуланд твърди, че когато Рамзи се гмурнал, те се намирали на континента. Близо до брега. Малоун върви по пътя на Диц Оберхойзер, точно като НР-1А. Ами ако тези пътища се пресекат?
— Подводницата едва ли съществува — поклати глава Стефани.
— Защо не? Това е Антарктида.
Президентът направи кратка пауза и добави:
— Преди половин час ме информираха, че Малоун и групата му вече са стигнали до базата „Халворсен“. А сега слушайте внимателно. Имам информация, че Рамзи използва услугите на наемен убиец, Чарлс Смит.
Дейвис седеше, без да помръдва.
— Поисках от ЦРУ пълна проверка на Рамзи — продължи президентът. — В хода на тази проверка беше засечен въпросният Смит. Не ме питайте как. По всяка вероятност този тип използва още куп псевдоними, а Рамзи му е дал цял тон пари. Най-вероятно именно той е убил Силвиан, Александър и Скофилд. Мисли си, че е ликвидирал и Хърбърт Роуланд…
— И Милисънт — добави Дейвис.
Даниълс кимна.
— Значи сте открили Смит? — попита Стефани, спомняйки си началото на разговора.
— Образно казано — колебливо отвърна президентът. — Дойдох, тласкан от огромно желание да видя какво се съхранява тук. И същевременно искам да обсъдим как да прекратим този цирк.
Малоун гледаше през прозорчето на хеликоптера. Ушите му бучаха от грохота на роторите. Летяха на запад. Тъмни очила предпазваха очите му от ярката слънчева светлина. Следваха бреговата линия. Тюлените върху леда приличаха на гигантски голи охлюви. Китове убийци патрулираха във водата около ледените блокове, дебнейки за плячка. Планините започваха от самия бряг и стърчаха като надгробни камъни над безкрайното бяло гробище. Тъмният им цвят контрастираше с искрящия сняг. Хеликоптерът се разклати и пое на юг.