— Дядо е бил в тази хижа — каза Доротея и махна към списанията на масата. — Виж, издания на „Аненербе“.
Малоун тръсна глава, да се отърси от неприятното чувство, и потърси с очи символа, издълбан на пода. Беше абсолютно същият като онзи на корицата, но в компанията на още един, по-грубо очертан.
— Това е нашият фамилен герб — обяви Кристел.
— По всяка вероятност дядо ти е оставил личния си печат — промърмори Малоун.
— Какво искаш да кажеш? — попита Вернер.
Изправеният до вратата Хен явно разбра, защото грабна желязната маша, изправена до печката. Повърхността й беше гладка, без никакви следи от ръжда.
— Виждам, че знаеш отговора — отбеляза Малоун.
Хен мълчаливо натика плоската част на машата под дъските и рязко натисна. Те отскочиха, разкривайки тъмна дупка. В горния й край се виждаше стъпалото на дървена стълба.
— Как се сети? — попита Кристел, обръщайки се към Малоун.
— Тази хижа е построена на странно място. Неудобно за целта, значи крие нещо. Получих отговора, след като видях снимката в книгата.
— Ще ни трябват фенерчета — обади се Вернер.
— Имаме, в шейната навън. Помолих Тейпърел да ги сложи при екипировката заедно с комплект резервни батерии.
Смит се събуди в апартамента си. Часът беше 8:20. Денят беше започнал чудесно. Благодарение на Даян Маккой беше станал с десет милиона долара по-богат и бе получил възможността да обясни на Лангфорд Рамзи, че отношението към него трябва да бъде сериозно.
Включи телевизора и попадна на повторение на една от любимите му шоупрограми. Привличаха го трите секси вещици, които участваха в него. Лоши, но готини. Определения, които пасваха идеално и на Даян Маккой. Дамата се беше държала изключително добре по време на сблъсъка с Рамзи. Беше ясно, че е недоволна от ситуацията, иска повече и със сигурност знае как да го получи.
Видя как едната вещица напуска къщата. Какъв номер само! Изчезваш без следа от едно място, а след това изведнъж се появяваш на друго. И той действаше по същия начин. Промъква се, върши си работата и изчезва без следа. Мобилният му телефон издаде тих мелодичен звън. Номерът, който се изписа на екрана, му беше познат.
— Какво мога да направя за теб? — попита той.
— Малко допълнително почистване — отвърна ведро Даян Маккой.
— Денят изглежда подходящ — кимна Чарли.
— Двамата от Ашвил, които почти се добраха до Скофилд. Те работят за мен и знаят прекалено много. Бих искала да разполагаме с повече време за детайлите, но такова няма. Което означава, че те просто трябва да бъдат отстранени. Знам точно как ще го направим.
Доротея гледаше как Малоун се спуска в дупката. Какво ли беше открил дядо й? Бе приела да участва в тази експедиция след доста колебания, отчитайки риска и нежеланата лична намеса. Но сега беше доволна, че е тук. Пистолетът в раницата на няколко крачки от нея й даваше допълнителна сигурност. Беше прекалила по време на полета. Сестра й си играеше с нея, изваждаше я от равновесие, докосваше всеки оголен нерв. Беше крайно време да се вземе в ръце и да откаже да захапва въдицата.
Вернер стоеше до вратата редом с Хен. Кристел седеше на масичката с радиоапарата.
Фенерчето на Малоун светна.
— Тунел, който извива към планината — подвикна той.
— Дълъг ли е? — попита Кристел.
— Дълъг и доста широк.
Малоун се появи обратно и се насочи към вратата.
— Трябва да видя нещо.
Останалите вкупом го последваха.
— Интересуват ме онези ивици сняг и лед, които прорязват долината. А и голата земя между тях. — Ръката му махна към планината и снежната пътека с широчина седем-осем метра, която започваше от хижата и водеше към подножието й.
— Линията на тунела — обяви той. — Въздухът в него е много по-студен от този на повърхността, затова има и неразтопен сняг.
— Откъде знаеш? — попита Вернер.
— Сам ще се увериш.
Хен слезе последен по дървената стълба и се присъедини към останалите, които стреснато се оглеждаха. Изсечен в черната вулканична скала, тунелът представляваше права галерия с широчина приблизително седем метра. От тавана се излъчваше синкаво сияние, което предлагаше достатъчно светлина.
— Невероятно! — прошепна Кристел.
— Ледена шапка, оформила се преди хилядолетия — поясни Малоун и насочи лъча на фенерчето към пода. Големите камъни сякаш светнаха, отразявайки светлината. — Кварц — добави той. — Има го навсякъде. Обърнете внимание на формата. Предполагам, че и таванът е бил покрит с него, но в даден момент се е срутил. Останал е ледът и е образувал естествена арка.