— Всички помещения са празни — отбеляза Доротея. — Сякаш са събрали багажа си и са тръгнали.
— Може би е станало точно така.
Стените бяха покрити с рисунки. На една от тях се виждаха добре облечени жени, седнали около дълга маса, заобиколени от още хора. На друга беше изобразен кит убиец (мъжки, според височината на тръбния плавник), който плуваше в синьото море.
Около него се виждаха назъбени айсберги, населени от колонии пингвини. Двумачтов платноход пореше вълните. Върху квадратното платно беше изрисуван яркочервен символ — съшият като този на площада. Всичко в картините беше подчинено на реализма, с точни пропорции. Стената отразяваше светлината на фенерчето. Малоун се приближи и я докосна с длан. Едва сега разбра, че рисунките всъщност са фини мозайки.
Във всяка стая имаше керамични тръби, които излизаха от пода и изчезваха в тавана. Повърхността им беше боядисана в цвят, който се сливаше с фреските.
Той ги разглеждаше с открито учудване.
— Това трябва да е някаква отоплителна система. Тези хора са знаели как да отопляват домовете си.
— С какво?
— Най-вероятно геотермални води. Древните обитатели на този свят са били умни и съобразителни, но не са притежавали високи технически умения. Допускам, че дълбоката дупка на площада е била термален извор, благодарение на който се е отоплявал целият град. Хората са уловили топлата вода и са я вкарали в системата от тръби. Животът на това място е бил всекидневна битка.
Лъчът на фенерчето му проследи дълга пукнатина на една от вътрешните стени.
— Имало е и земетресения. Чудно ми е как къщите са издържали.
Усетил липсата на реакция, той се обърна. Доротея Линдауер стоеше в средата на стаята. В ръцете си държеше пистолет, насочен в главата му.
Стефани разгледа къщата, до която бяха стигнали, следвайки инструкциите на Дани Даниълс. Стара и порутена, тя се намираше сред вековни гори и тучни ливади в Мериленд. Зад нея се очертаваше занемарен хамбар. Автомобили нямаше. Този път и двамата бяха въоръжени. Слязоха от колата с пистолети в ръце, без да проронят нито дума.
Насочиха се към входната врата, която зееше отворена. Повечето прозорци бяха с избити стъкла. Внимателно прекрачиха прага.
Денят беше ясен и студен. Вътре нахлуваше ярка слънчева светлина. Озоваха се в просторно входно антре с ниши от двете страни. Дълъг коридор водеше навътре. Къщата беше едноетажна, но с много коридори и помещения. Стаите бяха пълни с мебели, покрити с мръсни парчета плат. Стените се ронеха, подовите дъски се бяха надигнали от влагата.
До слуха й достигна някакъв звук. Дращене, придружено от тихо потупване. Нещо се движи? Или ходи? После откъм дъното на коридора долетя злобно ръмжене. Дейвис я отмести и тръгна напред. Спряха пред вратата на една от спалните. Партньорът й се дръпна встрани и вдигна пистолета. Тя разбра какво се иска от нея и предпазливо надникна в стаята. Кучетата бяха две: едното кафяво на бели петна, другото сиво. Еднакви на ръст, доста кльощави, те ожесточено ръфаха нещо на пода. Едното усети присъствието й и вдигна глава. Муцуната му беше окървавена.
Животното изръмжа. Другото също вдигна глава. Дейвис надникна зад рамото й.
— Виждаш ли я? — прошепна той.
Тя кимна. Храната на кучетата лежеше на пода.
Човешка ръка, отрязана от китката. Три пръста липсваха.
Малоун се втренчи в пистолета.
— Какво, ще ме гръмнеш ли? — попита той.
— Ти си в комбина с нея — изсъска Доротея. — Снощи я видях да влиза в стаята ти.
— Не мисля, че една нощ секс е достатъчна за някаква комбина.
— Тя е зла!
— И двете сте луди — поклати глава Малоун и направи крачка напред.
Пистолетът в ръката й рязко подскочи. Той спря на крачка от вратата, която водеше към съседната стая. Тя стоеше на три метра от него, край стена, покрита с лъскава мозайка.
— Ще се унищожите взаимно, ако не престанете — промърмори той.
— Тя няма да спечели!
— Какво няма да спечели?
— Аз съм наследницата на татко!
— Не си. И двете сте наследници. Проблемът е там, че не го осъзнавате.
— Нали я чу? Тя си отмъщава. С нея не може да се говори.
Беше вярно, но на него му беше дошло до гуша от разправиите им.
— Прави какво искаш, но аз си тръгвам — отсече той.