Тялото на Вернер беше проснато в един от басейните. Доротея изтича натам.
— Трогателна сцена, нали? — подхвърли Кристел. — Вярната съпруга оплаква преждевременната загуба на любимия мъж.
— Дай ми пистолета! — заповяда той.
Тя му хвърли остър поглед, но се подчини. Малоун отбеляза, че оръжието е абсолютно същото като онова, което беше отнел от Доротея. Явно Изабел се беше погрижила да даде равни шансове на дъщерите си. Той извади пълнителя и го прибра в джоба си.
Приближи се към Доротея. Мъжът й беше убит с един изстрел в главата.
— Стрелях два пъти по Хен — обясни Кристел и махна към една врата в дъното на залата. — Избяга оттам.
Малоун свали раницата си, дръпна ципа и измъкна 9-милиметровия автоматик. Веднага след като бе открил пистолета на Доротея, бе помолил Тейпърел да сложи някакво оръжие сред личните му вещи.
— За теб правилата са други, а? — подхвърли Кристел.
Той не й обърна внимание.
— Искам Улрих! — злобно изсъска Доротея.
— Защо му е трябвало да убива Вернер? — озадачено запита Малоун.
— По заповед на майка ми, ето защо! — изкрещя Доротея и думите й отекнаха под високия купол. — Тя уби Стърлинг Уилкърсън с единствената цел да ни раздели, а сега стори същото и с Вернер!
Почувствала се длъжна да го информира, Кристел небрежно подхвърли:
— Уилкърсън беше американски агент. Рамзи го беше изпратил да ни шпионира. Последният любовник на Доротея. Улрих го застреля още в Германия.
Малоун беше съгласен, че трябва да открият Хен.
— Мога да ти помогна — предложи Кристел. — Двамата ще се справим по-лесно. Освен това познавам Улрих и знам как мисли.
Тя имаше право. Малоун извади пълнителя от джоба си, вкара го в пистолета, който току-що беше прибрал, и решително й го подаде.
— И аз си искам оръжието — обади се Доротея.
— И тя ли е дошла въоръжена? — вдигна вежди Кристел.
— Вие си приличате като две капки вода — въздъхна Малоун.
Доротея се почувства беззащитна. Малоун категорично отказа да й върне пистолета, въпреки че Кристел беше въоръжена.
— Защо й даваш предимство? — гневно извика тя. — Ти идиот ли си?
— Съпругът ти е мъртъв — напомни й Малоун.
Тя сведе поглед към трупа и мрачно въздъхна.
— Вернер отдавна не ми е съпруг, което не означава, че съм искала смъртта му.
— И на двете това пътешествие ви струва скъпо — промърмори Малоун.
— Но дядо е бил прав — обади се Кристел. — Историята ще бъде пренаписана благодарение на фамилията Оберхойзер. Длъжни сме да го направим.
Доротея беше сигурна, че баща й и дядо й са мислили именно по този начин.
— А какво ще правим с Хен? — попита тя.
— Няма съмнение какво му е заповядала мама — въздъхна Кристел. — Сигурна съм, че ще се опита да убие Малоун и мен. — Тя насочи пистолета към сестра си. — Трябва да оцелееш единствено ти. Написала е онази бележка, за да те мотивира.
— Лъжеш! — изсъска Доротея.
— Така ли? Тогава къде е Улрих? Защо избяга, когато се изправих срещу него? Защо уби Вернер?
Доротея беше готова с отговорите, но Малоун вдигна ръка.
— Няма смисъл да спорите — отсече той. — Да го хванем и да приключваме.
Малоун напусна банята през една от страничните врати. Озова се в дълъг коридор с много стаи, които приличаха на складове или работилници. С доста по-скромна украса, без мозайки. Но и при тях таваните бяха от кварц, който предлагаше достатъчно осветление. Кристел вървеше до него, а Доротея се влачеше отзад.
Прекосиха няколко малки помещения, най-вероятно използвани за съблекални, след които имаше още складове и работилници. Керамичните тръби продължаваха и в тази част на сградата. Стигнаха до разклонение с друг коридор.