Стефани светкавично оцени ситуацията. Даниълс ги беше изпратил тук с минимална информация, но такава беше работата на разузнавача — да импровизира. Настъпи моментът да приложи на практика онова, на което беше учила подчинените си.
— Рамзи е имал късмет с теб — подхвърли тя. — Смъртта на адмирал Силвиан беше истински шедьовър.
— И аз мисля така — светна лицето на Смит.
— Идеята за рязко сваляне на кръвното налягане действително е гениална…
— А как уби Милисънт Сен? — прекъсна я Дейвис. — Цветнокожа жена, флотски лейтенант, изпратена на работа в Брюксел. Преди петнайсет години.
Смит се замисли за момент, после кимна.
— Да, спомням си. По същия начин. Но то беше в друго време, на друг континент.
— Но аз съм същият — промърмори Дейвис.
— Бил си там?
Дейвис кимна.
— Какво беше тя за теб?
— По-важното е какво е била за Рамзи.
— Е, тук вече ме хвана — въздъхна Смит. — Изобщо не го попитах. Просто изпълних задачата, за която ми плащаше.
— А плати ли ти, за да убиеш и него самия? — намеси се Стефани.
— Ако не бях го сторил, скоро щях да съм мъртъв — засмя се Смит. — Изобщо не присъствах в новите му планове. — Дулото на автоматичната пушка помръдна към вътрешността на къщата. — Затова сега си лежи в спалнята с една хубава дупка в коварния мозък.
— Имам малка изненада за теб, Чарли — подхвърли тя.
Той въпросително я погледна.
— Трупът не е там.
Доротея стовари тежкото фенерче за трети път в слепоочието на Малоун. Краката му се подгънаха и той се свлече на пода. Тя грабна пистолета.
Дойде времето да си разчисти сметките е Кристел. Още сега. Веднага.
Стефани отбеляза учудването, което се изписа по лицето на Смит.
— Какво, да не би да си е тръгнал?
— Иди да видиш.
— Добре, но ти ще ми покажеш пътя! — изръмжа Чарли и тикна дулото на автомата под носа й.
Тя си пое дъх и направи опит да се успокои.
— Един от вас двамата да изхвърли пистолетите през прозореца! — заповяда Смит, без да отделя очи от лицето й.
Дейвис изпълни заповедта. Смит свали оръжието.
— Окей, да отидем да видим. Тръгвайте пред мен, и тримата.
Прекосиха коридора и влязоха в спалнята. Вътре нямаше нищо освен голата рамка на прозореца, полуразрушената стена и отрязаната китка на пода.
— Май те изиграха, а? — подхвърли Стефани и махна с ръка към Даян. — Това е нейна работа.
— Глупости! — гневно реагира Маккой. — Забрави ли, че ти платих десет милиона долара?
Смит изобщо не я чу.
— Къде е шибаният труп? — изръмжа той.
Доротея се втурна напред. Беше сигурна, че Кристел дебне наблизо. Цял живот се бяха състезавали, борейки се за надмощие. Георг беше единственото нещо, с което тя превъзхождаше сестра си. Винаги се беше питала защо бе станало така. Сега вече знаеше.
Прогони неприятните мисли от главата си и направи опит да се концентрира върху предстоящото. Имаше опит в нощния лов, често беше дебнала дивеча под ярката луна на баварските гори, търпеливо изчаквайки момента да натисне спусъка. В най-добрия случай сестра й беше двойна убийца. Това потвърждаваше досегашното й мнение за нея. Едва ли някой ще я обвини, че е застреляла кучката.
Коридорът свършваше на три метра от нея. Имаше две врати — едната отляво, другата отдясно. Коя от двете, по дяволите? Доротея направи опит да потисне паниката, която се надигаше в душата й.
90
Малоун отвори очи и бавно осъзна какво се беше случило. Докосна пулсиращата цицина на слепоочието си и потръпна от болка. По дяволите! Тази жена май не осъзнава какво прави!
Надигна се, но веднага му прилоша. Дано студеният въздух му помогнеше да се освежи.
Мисли, концентрирай се, заповяда си той. Нещата не се развиваха според очакванията му. Той бръкна в джоба си за пистолета на Доротея. Възползвайки се от еднаквите модели на двете сестри, беше сложил празния пълнител в оръжието, което бе дал на Кристел. Сега извади пълния и го постави в автоматичния „Хеклер и Кох“. После се изправи и с олюляване тръгна към вратата.
Стефани импровизираше, правейки всичко възможно да извади от равновесие Чарли Смит. Даян Маккой беше изиграла ролята си перфектно. Даниълс им бе разказал как я бе изпратил при Рамзи — първоначално в ролята на съзаклятник, а след това и на враг. Целта била да се държи Рамзи постоянно зает. Докато лети, пчелата не може да жили, бе заключил президентът. След като разказал на Маккой за трагичния инцидент с Милисънт Сен в Брюксел, тя сама изразила желание да се заеме с изпълнението на задачата. За успеха бил нужен човек с нейния ранг, тъй като Рамзи никога не би влязъл в преговори с някой от подчинените си. След като президентът научил за съществуването на Чарли Смит, за Маккой не било трудно да го манипулира. Просто защото Смит се оказал суетен и алчен тип, свикнал с успеха. Даниълс ги беше информирал, че Рамзи вече е мъртъв, застрелян от доскорошния си наемник. За съжаление с това се изчерпваше и цялата му информация — плюс факта, че самият Смит със сигурност ще се появи в изоставената къща. Конфронтацията между тях и Маккой също беше част от сценария, но всичко останало влизаше в графата на предположенията.