На предпоследния праг той се закова на място. На пода лежеше човешка фигура. Малоун се огледа и влезе в тясното помещение.
Бял мъж на средна възраст с късо подстригана кестенява коса. Лежеше върху одеяло, с разперени ръце и изпънати нозе, като някаква странна вкаменелост. Върху джобчето на униформения му комбинезон беше изписано името ДЖОНСЪН. Автоматично направи връзката: Борд-инженер Джеф Джонсън, НР-1А.
Сърцето му прескочи.
Мъжът изглеждаше така, сякаш се беше предал на студа. От службата си във флота Малоун помнеше, че никой не може да умре от замръзване. При достъпа на студения въздух кръвоносните съдове в кожата автоматично се свиват, редуцирайки загубата на топлина, и насочват кръвта към жизненоважните органи. Процесът беше известен с поговорката „студени ръце, топло сърце“. В главата му изплуваха предупредителните признаци: лек сърбеж, парене, тъпа болка, силно пребледняване. Смъртта настъпва след спадането на телесната температура и изключването на животоподдържащите органи. После идва замръзването.
Тук, при пълното отсъствие на влага, тялото би трябвало да бъде идеално съхранено. Но Джонсън не беше имал този късмет. От бузите и брадичката му висяха почернели парчета кожа. Лицето му беше покрито с жълтеникави струпеи, които го превръщаха в гротескна маска. Клепачите му бяха затворени, миглите бяха заскрежени. Последният му дъх се беше превърнал в две ледени висулки, проточващи се от носа към устата — като миниатюрни бивни на морж.
Малоун усети как в гърдите му потрепва гняв. Негодниците от флота бяха оставили тези хора да умрат. В ужасяваща самота. Безпомощни. Забравени.
До слуха му долетяха стъпки и той побърза да се оттегли в коридора. За миг зърна Доротея, която излезе от стаята в дъното и изчезна в насрещната врата.
Даде й аванс от няколко секунди и я последва.
91
Смит гледаше жената в леглото. Търпеливо беше изчакал да затвори очи, защото алкохолът е добро приспивателно. Беше изпила необичайно голямо количество, празнувайки очаквания си брак с морски офицер с многообещаваща кариера. Не знаеше, че е избрала погрешния хубавец. Капитан Лангфорд Рамзи нямаше желание да се ожени за нея. Имаше желание да я види мъртва, за което си беше платил една хубава сума.
Беше красива. Дълга копринена коса, гладка мургава кожа, безупречни черти. Смит дръпна одеялото. Голото й тяло беше слабо и стегнато, без следи от бременността, за която беше споменал Рамзи. Поръчителят обаче се беше погрижил да го снабди със служебния й медицински картон, в който бяха отбелязани два пристъпа на нарушена сърдечна дейност за последните шест години, които бяха налагали болнично лечение. По мнението на лекарите най-вероятно ставаше въпрос за наследствен недъг. В картона беше отбелязана и загрижеността им по повод необичайно ниското кръвно налягане на пациентката.
Рамзи бе обещал и други поръчки, ако задачата бъдеше изпълнена както трябва. Смит беше доволен от факта, че ще работи в Белгия. Европейците бяха по-малко подозрителни от американците. Всъщност мястото беше без значение. Причината за смъртта на тази жена щеше да остане неизвестна.
Измъкна спринцовката и след кратко колебание избра подмишницата. Разбира се, там също щеше да остане малка дупчица, но тя можеше да бъде открита само при аутопсия. А дори и тогава имаше шансове да остане незабелязана, защото патолозите нямаше да открият нищо — нито в кръвта, нито в тъканите. Една дупчица под мишницата и толкоз. Внимателно повдигна ръката на спящата жена и вкара иглата.
Спомняше си онази нощ в Брюксел до най-дребните детайли, но благоразумно реши да ги спести на мъжа, който стоеше на два метра от него.
— Чакам — промълви Дейвис.
— Тя умря.
— Ти си я убил.
— Нима всичко това е заради нея? — полюбопитства Смит.
— Не, заради теб.
Мрачният тон на Дейвис решително не му хареса.
— Тръгвам си — отново обяви той.
Стефани гледаше как Дейвис предизвиква похитителя. Смит може би наистина не искаше да ги убива, но ако бъдеше притиснат, положително щеше да натисне спусъка.
— Тя беше добър човек — въздъхна Дейвис. — Не заслужаваше да умре.
— Трябваше да го кажеш на Рамзи — сви рамене Смит. — Той поиска смъртта й.