Тя побърза да се свърже, а Дейвис запази мълчание.
— По всичко личи, че пак започваме — прогърмя един глас в слушалката и отекна и във високоговорителя, включен за удобство на Дейвис.
Гласът на президента Даниълс.
— Какво съм направила този път? — отвърна с въпрос тя.
— Стефани, за всички ще е по-лесно, ако преминем направо на проблема.
Тези думи бяха изречени от друг глас, женски. Той принадлежеше на Даян Маккой, колежка на Дейвис със същия ранг — помощник-съветник по въпросите на националната сигурност, която не можеше да се нарече близка на Стефани.
— Какъв проблем, Даян?
— Преди двайсет минути си изтеглила служебното досие на капитан Закари Алегзандър, пенсиониран офицер от военноморските сили на САЩ. Искаме да разберем защо военноморското разузнаване вече разследва твоя интерес. И, второ, защо преди няколко дни си разрешила копирането на секретен доклад, свързан със загубата на подводница преди трийсет и осем години?
— Бих отвърнала с друг въпрос — рече Стефани. — Защо военноморското разузнаване проявява интерес към толкова стара история?
— Тук сме на едно мнение — намеси се Даниълс. — Аз самият бих искал да имам отговора. Между другото успях да хвърля едно око на прословутия доклад. В него няма нищо. Алегзандър е бил съвестен офицер, който просто е изслужил своите двайсет години и е излязъл в пенсия.
— А вие защо сте замесен, господин президент?
— Замесен съм, защото Даян се появи в кабинета ми и каза, че трябва да се свържем с теб.
Дрън-дрън. Никой не можеше да каже на Дани Даниълс какво трябва да направи. След три мандата като губернатор и един като сенатор той бе спечелил и изборите за президент на Съединените щати. Два пъти. И съвсем не беше глупав въпреки някои мнения в тази посока.
— Извинете, сър, но моите впечатления от вас са малко по-други. Вие винаги правите онова, което решите сам.
— Такава ми е службата. Хубаво. Явно нямаш желание да отговориш на въпроса на Даян, затова аз ще ти задам един: случайно да знаеш къде се намира в момента Дейвис?
Дейвис размаха отчаяно ръце. Тя не биваше да издава присъствието му.
— Изгубил ли се е? — направи опит да спечели време Стефани.
— Не съм забравил как подреди онзи мръсник Брент Грийн, за да спасиш скривалището ми — засмя се Даниълс. — Знам, че си смела жена, Стефани. Но този път проблемът е сериозен. Едуин е решил да полудува. Някакъв личен въпрос. Вчера си взе два дни отпуск и изчезна. Според Даян е дошъл при теб.
— Аз дори не го харесвам — направи гримаса Стефани. — Заради него за малко не ме убиха във Венеция.
— Според дневника на охранителната фирма в момента той се намира във вашата сграда — обади се Маккой.
— Стефани — въздъхна Даниълс. — Когато бях хлапе, един от моите приятели разказа в час как двамата с баща му отишли на риба и почти веднага уловили трийсеткилограмов костур. Но учителката не беше толкова загубена и веднага отсече, че това е невъзможно. А после, за да накара моето приятелче да си извлече поука от лъжата, разказа друга случка. Някаква мечка изскочила от гората и я нападнала, но била прогонена от джафкането на малко кученце. „Вярваш ли на тази история?“ — попита тя. „Разбира се — отвърна приятелят ми. — Беше моето кученце.“
Стефани се усмихна.
— Едуин е моето кученце, Стефани — добави президентът. — Каквото и да направи, аз веднага научавам. В момента обаче е затънал до гуша. Ще можеш ли да ми помогнеш? Защо се интересуваш от този капитан Закари Алегзандър?
Достатъчно. Беше стигнала твърде далеч. Отначало, за да помогне на Малоун, а сега и на Дейвис.
— Защото Дейвис каза, че трябва — искрено отвърна тя.
Лицето на Дейвис помръкна.
— Дай му слушалката — кратко заповяда Даниълс.
Стефани се подчини.
10
Вперил поглед в лицето на Доротея Линдауер, Малоун чакаше отговор.
— Баща ми Диц Оберхойзер е бил на борда на „Блейзък“ — поясни тя.
Направи му впечатление, че жената продължава да използва фалшивото име на подводницата. Вероятно не знаеше много, но по-вероятно се опитваше да го заблуди. Но името му беше познато. Да, в доклада се споменаваше за оперативен специалист на име Диц Оберхойзер.
— Какво е правил там? — попита на глас той.
Красивите й черти омекнаха, но не и очите й, които продължаваха да го пронизват. Напомняше му за Касиопея Вит — една друга жена, която беше успяла да привлече вниманието му.