Защо миналото отказваше да си отиде?
Разнесе се изстрел, който прозвуча като пукане на балон под одеяло. Малоун ясно си представи сцената горе. Доротея Линдауер беше сложила край на живота си. Самоубийствата най-често се дължат на болен мозък или разбито сърце. В случая ставаше въпрос да предотврати настъпващата лудост. Дали Изабел Оберхойзер изобщо щеше да проумее какво всъщност е направила? Сега вече бе напълно сама. Без съпруг, без внук, без двете си дъщери.
Обзе го дълбоко чувство на самота, многократно подсилено от тишината на ледената гробница. В главата му се появи един стих от „Притчи“, прост като живота:
94
Вашингтон
Събота, 22 декември
16:15 ч.
Стефани влезе в Овалния кабинет. Дани Даниълс стана да я посрещне. Даян Маккой и Едуин Дейвис вече се бяха настанили.
— Честита Коледа — рече президентът.
Тя отвърна на поздрава. Вчера Даниълс я бе повикал от Атланта, изпращайки самолет на Сикрет Сървис — същия, с който двамата с Дейвис бяха пътували от Ашвил до Форт Ли.
Съветникът изглеждаше добре. Отоците и синините вече ги нямаше. Облечен в костюм и с вратовръзка, той седеше малко сковано на тапицирания стол с висока облегалка, възвърнал каменното изражение на лицето си. За миг бе успяла да надникне в сърцето на този мъж, но сега се запита дали подобна привилегия щеше някога да се повтори. Той не беше от хората, които обичат да разголват душата си.
Даниълс я настани до Маккой и седна зад бюрото.
— Мисля, че е време да си поговорим в пълен състав. Последните няколко седмици бяха доста тежки.
— Как е полковник Крос? — попита Стефани.
— Добре. Кракът му зараства нормално, но куршумът е направил и някои пакости. Малко е ядосан на Даян, защото го е издала, но е благодарен на Едуин за точната стрелба.
— Трябва да ида да го видя — въздъхна Маккой. — Не съм искала да го излагам на опасност.
— На твое място бих изчакал поне седмица — поклати глава президентът. — Нали ти казах, че е ядосан? — Меланхоличните му очи се извърнаха към Дейвис. — Едуин, знам, че не си падаш по моите истории, но ще те помоля да чуеш тази. Две светлини в мъглата. Едната принадлежи на кораб. На мостика стои адмирал, който изпраща радиограма. Съобщава, че е командир на ескадрата, и заповядва на другата светлина да се отклони надясно. Другата светлина обаче отговаря, че той трябва да завие надясно. Адмиралът, раздразнителен тип като мен, гневно повтаря заповедта си. И получава следния отговор: „Адмирале, аз съм човекът, който дежури на фара, затова ти предлагам веднага да завиеш надясно!“ Изложих се на голяма опасност заради теб, Едуин. На много голяма опасност. Но ти се оказа умният човек на фара и аз се вслушах в думите ти. В момента, в който разбра за Милисънт, присъстващата тук Даян веднага изрази желание да се включи в операцията, поемайки много голям риск. Ти привлече Стефани, но именно тя свърши главната работа. А Крос? Той получи куршум.
— Ценя високо усилията на всички — отвърна Дейвис. — Много високо.
Стефани се запита дали съветникът изпитва някакви угризения заради убийството на Чарли Смит. Вероятно не, но едва ли щеше да го забрави. Тя се извърна към Даян Маккой и попита:
— Ти знаеше ли какво става, когато президентът звънна в службата ми и попита за Дейвис?
— Не — поклати глава Даян. — Той ми каза, след като приключихте разговора. Тревожеше се, че нещата ще излязат извън контрол, и реши да подготвим резервен вариант. Така се обадих на Рамзи. — Маккой замълча, после продължи: — И се оказа прав. Въпреки че вие двамата свършихте страхотна работа, като насочихте Смит към нас.
— Но има и някои провали, с които трябва да се справим — подхвърли Даниълс.
Стефани знаеше какво има предвид. Смъртта на Рамзи беше обявена за убийство, извършено от агент под прикритие. За смъртта на Смит изобщо не стана дума, тъй като никой не го познаваше. Раняването на Крос приписаха на инцидент по време на лов. Притиснат от заплахата за военен съд, най-близкият сътрудник на Рамзи, капитан Хоуви, направи пълни самопризнания. В рамките на броени дни Пентагонът извърши коренна реорганизация във военноморското разузнаване, назначавайки изцяло нов ръководен екип. Царуването на Лангфорд Рамзи и приближените му мина в историята.