Анализът на термина „ариец“ (Глава 12) ясно показва как нещо невинно може да се превърне в убийствена доктрина. Организацията „Аненербе“ е съществувала в действителност, но едва през последните няколко години историците обърнаха внимание на псевдонаучната й същност, довела до ужасяващи престъпления (Глава 26). Най-добрата книга на тази тема без съмнение е „Генералният план“ на Хедър Прингъл. Многобройните международни експедиции на „Аненербе“, описани в Глава 31, действително са били проведени. Главната им цел е била да създадат легитимност на една научна фантастика. Участието на Херман Оберхойзер в управлението на тази организация е моя измислица, но неговите усилия, както и дискредитирането му са взети от живота на реални членове на „Аненербе“.
Концепцията за съществуването на праисторическа цивилизация не е моя (Глава 22). Тя се базира на много и различни издания по темата, като безспорен лидер в тази насока е „Първата цивилизация“ на Кристофър Найт и Апън Бътлър. Целият диалог между Кристел Фалк и Дъглас Скофилд относно съществуването на първата цивилизация е взет от Найт и Бътлър. Тяхната теория не е толкова фантастична, но реакцията към нея е точно копие на реакцията на официалната наука към теорията за плаващите континенти (Глава 84). Основният въпрос, разбира се, остава. Ако такава цивилизация наистина е съществувала, защо няма никакви следи от нея?
А може би има.
Истински са историите на Скофилд за „богоподобни“ същества, общуващи с различни култури по света (Глава 60). Такива са и странните предмети, на които се е натъкнал Колумб. Още по-смайващи са рисунките и надписите в храма на Хатор в Египет (Глава 84), на които съвсем ясно личат необикновени неща. За съжаление забележката на Скофилд, че „деветдесет процента от познанията на древните хора са безвъзвратно загубени“, вероятно ще се окаже истина. Което означава, че откритията, свързани с тази история, никога няма да бъдат доказани.
Мой е изборът на Антарктида като люлка на първата цивилизация (Глави 72, 85 и 86). Също и нейните технологически достижения (Глави 72 и 81). Самият аз никога не съм ходил там, въпреки че Антарктида е на челно място в списъка на местата, които бих искал да посетя. Но смея да твърдя, че описанията на нейната красота и опасности са достоверни, тъй като съм ползвал източници от първа ръка. Базата „Халворсен“ (Глава 62) е измислена, но специалните костюми на Малоун и компания са истински (Глава 76). Политиката по отношение на Ледения континент е пресъздадена в цялата й сложност — с всички международни договори и уникални по същността си правила за обща експлоатация. Зоната, която изследва Малоун (Глава 85), действително се намира под контрола на Норвегия. В някои текстове на Антарктическия договор е записано, че тя е затворена по „екологически“ причини. Подводните приключения на Рамзи са заимствани от разказите на хора, които действително са се гмуркали в онези кристално чисти води. Сухите долини (Глава 84) действително съществуват, но повечето от тях се намират в южната част на континента. Съхранението и щетите върху човешкото тяло в условията на абсолютен студ са пресъздадени точно (Глави 90 и 91). Това явление е описано по великолепен начин в книгата на Мариана Госнел „Лед“.
При всички случаи си струва да посетите катедралата в Аахен (Глави 34, 36, 38 и 42).
Откровението на свети Йоан играе ключова роля в нейното проектиране и строителство, а самата сграда е една от последните оцелели от времето на Карл Велики. Разбира се, включването на Наблюдателите в нейната история е мое дело.
Латинският надпис във вътрешността на параклиса (Глава 46) също е от времето на Карл Велики и е прекопиран дословно. Преброявайки всяка дванайсета дума в него, аз открих присъствието само на три думи, които се повтарят в текста. После, по един наистина смайващ начин, те се подредиха в една многозначителна фраза: „Сиянието на Бога“.
До трона на Карл Велики действително има дъска за дама с девет пула. Играта е била популярна по времето на римляните и Каролингите, но се играе и днес.