Годината на победата и възстановяването — 1946-а. Втората световна война била свършила, светът се променил завинаги. Доскорошните врагове сключвали приятелски пактове, приятелите ставали врагове. Превърнала се за една нощ в световна сила, Америка била натоварена с нови отговорности. В международната политика доминирала съветската агресия. Започнала Студената пойна. Балансът на силите бавно се променял. Военноморските сили на САЩ бавно се разпадали. В големите бази в Норфолк, Сан Диего, Пърл Харбър, Йокосука и Куонсет Пойнт царяло униние. Във вътрешните акватории и пристанищни докове били изтеглени множество бойни кораби, крайцери и самолетоносачи. Военноморският флот на САЩ се превръщал в сянка на отминалото си величие.
В разгара на тази криза началникът на оперативния щаб на флота внезапно подписал серия изненадващи заповеди за създаването на Антарктически научен проект, който трябвало да бъде реализиран през полярното лято от декември 1946 до март 1947 г. Получил кодовото име „Висок скок“, този проект включвал участието на дванайсет кораба и няколко хиляди матроси, които отплавали за Антарктика. Задачата им била да проведат учения при екстремни условия, тествайки както надеждността на техниката, така и морално-волевите качества на екипажите. А практическата цел била да утвърдят и разширят американския суверенитет върху голяма част от континентална Антарктида, да изградят и поддържат действащи бази в региона и да проучат възможностите за изграждане на военновъздушни бази върху леда. Главното внимание било насочено към възможността за създаване на подобни бази в Гренландия, чиито географски и климатични условия са най-близо до тези на Антарктида. Ударението било поставено върху проучванията, свързани с хидрографските, геологическите, метеорологическите и специфичните електромагнитни условия.
За командващи операцията били назначени вицеадмиралите Ричард X. Крузен и Ричард Бърд, прочутият изследовател, известен с прозвището „Адмирала на Антарктика“. Експедицията била разделена на три части. Група „Център“, състояща се от три транспортни кораба, една подводница, един ледоразбивач, флагманския кораб и един самолетоносач, командван лично от Бърд, имала за задача да изгради военноморската база „Малка Америка IV“ на покрития с ледове континентален шелф в Залива на китовете. От двете страни на района действали другите две формации. „Изток“, включваща кораб цистерна, разрушител и хидроплан, трябвало да се придвижи към нула градуса дължина, а „Запад“, с подобен състав, получила задачата да се насочи към Баленските острови, откъдето да потегли на запад, да обиколи Антарктида и да се присъедини към формация „Изток“. При успешно изпълнение на задачата леденият континент щял да бъде обиколен и изследван в рамките на няколко седмици, а експедицията щяла да получи повече информация и научни сведения за него, отколкото всички подобни експедиции през последните сто години, взети заедно.
През август 1946 г. на път поели четири хиляди и седемстотин офицери и матроси. По време на експедицията били картографирани общо около 8600 километра от крайбрежната ивица, като близо три хиляди от тях били напълно непознати. Били открити 22 неизвестни планински вериги, 26 острова, 9 залива, 20 ледника и 5 крайбрежни носа, направени били над 70 000 снимки от въздуха.
През цялото време техниката действала при екстремни условия. Четирима души загинали.
— Въпросната операция вдъхнала живот на целия флот — заключи Дейвис. — Успехът й бил безспорен.
— На кого му пука? — изръмжа в отговор Даниълс.
— А знаете ли, че през 1948-а ние отново сме се върнали в Антарктида? — отвърна с въпрос Дейвис. — Операция „Вятърна мелница“. Споменатите седемдесет хиляди снимки от въздуха по време на „Висок скок“ се оказали безполезни, защото никой не се сетил за поставянето на наземни жалони, които биха позволили някаква интерпретация на заснетото. На практика фотографиите не били нищо повече от бели полета. Една от целите на „Вятърна мелница“ била да се поставят такива жалони.
— Какъв е смисълът, Едуин? — обади се Даян Маккой. — Каква връзка има с нас?
— Похарчили сме милиони долари, за да изпратим хора и кораби, които да картографират района, но забравят да поставят жалони по вечните ледове. Нима довършването на започнатото е лишено от смисъл?
— Намекваш, че операция „Вятърна мелница“ е имала и други цели? — попита Даниълс.