— И двете експедиции са имали други цели. В тях са участвали малки специализирани отряди, състоящи се от по шест души. Съответно подготвени и инструктирани. Те няколкократно са слизали на брега. Благодарение на тяхната дейност, корабът на Закари Алегзандър е изпратен на мисия в Антарктика през 1971-ва.
— В личното му досие няма нищо, свързано с тази мисия — каза Даниълс. — Там фигурира единствено заповедта за назначението му като командир на „Холдън“ за срок от две години.
— Алегзандър е отплавал за Антарктика със задачата да търси изчезнала подводница.
Отсреща се възцари тишина.
— Същата, която е изчезнала преди трийсет и осем години? — попита най-накрая Даниълс. — И докладът от разследването, който Стефани е изтеглила току-що?
— Да, сър. В края на шейсетте години ние сме построили две свръхсекретни подводници. НР-1 и НР-1А. Първата е на вода и до днес, но НР-1А изчезнала през 1971-ва някъде в Антарктика. Никой не знае за този провал, защото мисията й била строго секретна и нещата били потулени. Само „Холдън“ отишъл да я търси. Господин президент, капитан на НР-1А е бил офицер на име Форест Малоун.
— Бащата на Котън?
— А какво предизвика твоя интерес? — намеси се рязко Даян.
— Един от членовете на екипажа се казва Уилям Дейвис. Моят по-голям брат. Заклех се, че ако някога получа възможност да разбера какво се е случило с него, непременно ще го направя. — Дейвис замълча за момент и тихо добави: — А в момента имам тази възможност.
— Какво предизвиква интереса на флотското разузнаване? — попита Даян.
— Не е ли очевидно? Потъването на подводница е прикрито с дезинформация. Просто са я изоставили на произвола на съдбата, ако не броим мисията на „Холдън“. Представяш ли си какво ще стане, ако тези факти се появят в предаване като „60 минути“? Ще станем за смях пред цялата страна. И за срам.
— Ясно, Едуин — рече с лека въздишка Даниълс. — Добре си навързал нещата. Два на нула за теб. Продължавай в същия дух, но се пази. След два дни да си тук.
— Благодаря ви, сър. Оценявам отношението ви.
— Един съвет — небрежно подхвърли президентът. — Вярно е, че рано пиле рано пее, но не забравяй, че втората мишка получава сиренцето.
Линията прекъсна.
— Даян трябва да е бясна — подхвърли Стефани. — Няма как да не е, защото остава извън играта.
— Хич не си падам по амбициозните чиновници — промърмори Дейвис.
— Мнозина са убедени, че ти си именно такъв.
— Но грешат.
— По всичко личи, че правиш самостоятелно разследване. Лично аз имам впечатлението, че адмирал Рамзи е готов да направи всичко, за да потули случая. Да спаси авторитета на службата и всички останали глупости. Той е най-подходящият пример, ако говорим за амбициозни чиновници.
— За Даян си права — промърмори Дейвис и се изправи. — Няма да изтече много време, преди да се включи в играта, а разузнаването ще я последва. — Ръката му махна към разпечатките, които бяха свалили. — Затова се налага да отскочим до Джаксънвил, Флорида.
Според документите, които току-що беше прочела Стефани, капитан Закари Алегзандър живееше именно в Джаксънвил.
— Но защо и аз? — пожела да узнае тя.
— Защото каза „не“.
— Самотният Рамбо, а? — усмихна се тя.
— Имам нужда от помощта ти, Стефани. Нали знаеш за услугите? Сега ще ти бъда задължен.
— Окей, това ми е достатъчно — изправи се тя.
Причината за бързото й съгласие беше друга. И нейният сънародник го знаеше. В заключенията на доклада, който беше прочела по негово настояване, не се споменаваше за член на екипажа на НР-1А на име Уилям Дейвис.
12
Манастирът „Етал“
Малоун гледаше с нескрито възхищение книгата, която лежеше на масата.
— Идва направо от гробницата на Карл Велики, а? — промърмори той. — Написана преди хиляда и двеста години? Изглежда много добре за възрастта си.
— Много сложна и объркана история, хер Малоун. Която продължава цели дванайсет века.
Тази жена очевидно не обичаше да й задават въпроси.
— Все пак опитай — рече той.
Пръстът й се насочи към книгата.
— Познаваш ли този език?
Той се наведе над една от страниците, запълнена със странен текст. В полетата имаше рисунки на голи жени, излегнали се във вани с особена конструкция. Най-вече по отношение на водопровода, който изглеждаше по-близо до анатомията, отколкото до хидравликата.