— Ти лингвист ли си?
— Едва ли, но дядо ми е бил истински познавач. — Тя посочи към един от каменните блокове. Скулптура, изобразяваща човешка фигура на ски. — Тази е от Норвегия, на възраст четири хиляди години. Другите екземпляри са събирани в Швеция. В тях са издълбани кръгове, дискове и колела. Според дядо ми именно това е езикът на арийците.
— Глупости!
— Така е. Но нещата не спират дотук.
Разказът й продължи с историята на един народ от блестящи воини, обитавал преди много години някаква дълбока и спокойна долина в Хималаите. Драматично събитие, което така и не оставило следи, принудило тези хора да напуснат домовете си и да се превърнат в професионални бойци. Част от тях тръгнали на юг и покорили Индия. Други се насочили на запад и стигнали чак до студените и дъждовни гори на Северна Европа. По пътя те нагодили езика си към местните наречия и именно това обяснява откритата по-късно близост. Тези хималайски нашественици нямали име. Такова получили чак през 1808 година от един немски литературен критик, който ги нарекъл арийци. По-късно друг немски писател, който не притежавал качествата на историк и лингвист, свързал арийците с нордическите племена, като ги обявил за едно цяло. Написал серия от книги на тази тема, които се превърнали в бестселъри на двайсетте години.
— Пълно безумие — заключи с въздишка дамата. — Без факти, на които да се опира. На практика арийците са митичен народ с измислена история и взето назаем име. Но през 30-те години на миналия век националсоциалистите били привлечени от романтиката, която излъчва тази сага. Думата „ариец“ все по-често се повтаряла в пряка връзка с историята на нордическите племена и на самите германци. Така е и до днес. Представата за завоевателя с руса коса и сини очи все още докосва душите на германците и подхранва тяхната суета. Така онова, което започва като безобидно лингвистично проучване, се превръща в смъртоносно расистко оръжие, взема милиони жертви и мотивира хората да вършат неща, които при други обстоятелства никога не биха извършили.
— Стари истории — сви рамене Малоун.
— Нека ти покажа нещо, което не е такова — предложи тя и започна да си пробива път сред изложените експонати.
Не след дълго спряха пред пиедестал, на който се крепяха четири напукани каменни плочи. Върху тях личаха дълбоко издълбани знаци. Малоун се наведе и огледа буквите.
— Прилича ми на онзи текст — отбеляза той. — Буквите са същите.
— Абсолютно — кимна тя.
— Още скандинавски заклинания? — изправи се той.
— Тези плочи идват от Антарктида.
Книгата. Камъните. Непознатият език. Баща му. Нейният баща. НР-1А. Антарктида.
— Какво искаш от мен?
— Плочите са открити от дядо ми, който ги докарал тук. Баща ми посвети живота си на дешифрирането им, както и на нея. — Ръката й леко повдигна книгата. — И двамата бяха безнадеждни мечтатели. Аз искам да разбера за какво са жертвали живота си, а ти със сигурност искаш да знаеш защо е загинал баща ти. Но за тази цел трябва да разкрием загадката на онова, което дядо ми наричаше „наследството на Карл Велики“.
— Откъде знаеш, че има връзка с онази подводница? — попита той.
— Татко е попаднал там случайно. Бил е участник в събитията. Фактически именно той е предизвикал тези събития. Десетки години се опитвам да получа класифицирания доклад за „Блейзък“ но без успех. А ти разполагаш с него.
— Все още не си ми обяснила откъде знаеш всичко.
— Имам контакти с флота. От тях разбрах, че твоята бивша началничка Стефани Нел се е сдобила с доклада и ти го е изпратила.
— Това не обяснява откъде си получила информация, че ще бъда в планината именно днес.
— Засега предпочитам да не отговарям на този въпрос.
— Ти ли изпрати двамата, които ме нападнаха в кабината?
Тя кимна.
Малоун изобщо не хареса отношението й, но същевременно беше силно заинтригуван. Намираше се в подземията на древен манастир в Бавария, заобиколен от древни камъни със странни надписи. Пред очите му лежеше книга, която вероятно е била притежание на Карл Велики. И която не можеше да прочете. Ако тази Доротея Линдауер казваше истината, връзката със смъртта на баща му ставаше съвсем вероятна. Но съвместните действия с тази жена бяха лудост. Не се нуждаеше от нея.