— Ще се въздържа, ако нямаш нищо против — промърмори той и тръгна към изхода.
— Съгласна съм — подхвърли след него тя. — Ние с теб никога не бихме могли да работим заедно.
Той се обърна и сбърчи вежди.
— Стой далеч от мен!
— Лека вечер, хер Малоун.
13
Фюсен, Германия
20:30 ч.
Изправен под един бук с отрупани от снега клони, Уилкърсън наблюдаваше книжарницата в пасажа с живописни магазинчета, който се намираше на две крачки от коледния базар. Пешеходната зона беше пълна с хора, а ярката светлина на прожекторите създаваше илюзията за топлина в мразовитата нощ. Сухият въздух беше пропит от аромата на канела, ръжени хлебчета и захаросани бадеми, сред който се промъкваше апетитната миризма на шницели и кренвирши, цвъртягци на скарите с дървени въглища. В църквата някой свиреше Бах.
Слабите лампички на витрината свидетелстваха, че книжарницата е отворена и собственикът очаква клиенти. Животът на Уилкърсън беше на път да се промени. Прекият му началник, адмирал Лангфорд Рамзи, беше обещал, че ще получи златна звезда на пагона веднага след завръщането му от Европа.
Но той изпитваше известни съмнения относно Рамзи. Проблемът беше в цвета на кожата му. На черните не можеше да се вярва. Все още помнеше детството си в малкото градче в Южен Тенеси, където хора като баща му си вадеха хляба във фабриката за килими. Бели и чернокожи бяха живели десетки години в затворени общности, но промените в законодателството и политиката започваха да ги обединяват. Една лятна вечер той си играеше в стаята, а в малката кухня се бяха събрали съседите и оживено обсъждаха бъдещето си. Деветгодишното момче не можеше да разбере от какво са разстроени те и на другия ден попита баща си.
— Искат да съсипят квартала ни, синко. Негрите нямат работа тук.
Малкият събра кураж и попита:
— Но нали ние сме ги довели от Африка?
— И какво от това? — отвърна баща му. — Нима са наша собственост? Те сами си го причиняват, синко. Никой от тях не може да се задържи на работа във фабриката. Искат само да получават от белите. От такива като мен и всички останали в квартала. Цял живот блъскаме, а те идват на готово и унищожават всичко.
Той си спомни дискусиите от предната вечер.
— Значи ти и другите съседи ще купите онази къща в съседство и ще я разрушите, за да не ги допуснете тук?
— Изглежда ми единственото разумно решение.
— Ще купите и другите къщи, за да ги разрушите?
— Да, след като се налага.
Баща му се оказа прав. На тези хора не можеше да се има доверие. Особено на един от тях, който се беше издигнал до поста адмирал във флота и оглавяваше военноморското разузнаване. Но нима имаше избор? Пътят му към адмиралските пагони минаваше пряко през Лангфорд Рамзи.
Уилкърсън погледна часовника си.
На улицата се появи една тойота и спря пред два магазина по-долу от книжарницата. Страничното стъкло се плъзна и шофьорът махна с ръка. Уилкърсън сложи кожените ръкавици и се насочи към входа на книжарницата. Почука леко и собственикът му отвори.
— Добър вечер, Мартин.
Поздравът му беше предназначен за нисък мъж с наднормено тегло и гъсти черни мустаци.
— Радвам се да те видя — отвърна на немски мъжът.
Беше облечен както при първата им среща, с папийонка и тиранти.
Книжарницата представляваше еклектична комбинация между старо и ново, с видимо ударение върху окултното. А собственикът имаше репутацията на дискретен посредник.
— Надявам се, че си имал добър ден за бизнес.
— Слаба работа. Почти нямаше клиенти. Но при този сняг и изкушенията на коледния базар малцина мислят за книги.
Мартин затвори вратата и сложи резето.
— Дано ти донеса късмет. Май е време да приключваме.
През последните три месеца този немец беше действал като посредник, доставяйки от различни източници широка гама от редки книги и документи. Всички на една и съща тема, с надеждата това да остане незабелязано.
Уилкърсън го последва зад завесата, която отделяше предната от задната част на книжарницата. От първата си визита знаеше, че в началото на XX век в тази сграда се бе помещавала банка. От нея беше останал голям трезор с метална врата, снабдена с цифрова ключалка. Немецът нагласи шифъра, тежките панти изскърцаха. Вътрешността се освети от гола крушка.