Чарли подмина асансьорите и се насочи към пералнята в задната част. Пет минути по-късно уверено закрачи към асансьора на втория етаж, стъпвайки безшумно с гумените подметки на меките бели обувки. Коридорът беше пуст, вратите на заетите стаи — затворени. В стаята на дежурните сестри в дъното две жени на средна възраст бяха навели глави над папките си.
В ръцете си държеше пълен комплект изгладени и акуратно сгънати чаршафи. В пералнята долу бе получил информация, че стаи 248 и 250 — най-близките до 245, се нуждаят от смяна на бельото.
Единственото по-трудно решение през деня досега бе изборът какво да качи на своя айфон и каква причина за смъртта да избере. За късмет главният компютър на болницата предлагаше свободен достъп до медицинските картони на пациентите. В случая имаше достатъчно вътрешни травми, които можеха да бъдат изтъкнати като причина за фатален срив на сърцето или черния дроб — неговите любими диагнози. Но лекарите очевидно се тревожеха от ниското кръвно налягане и вече бяха предписали съответните медикаменти. Бележка отдолу сочеше, че медикаментите ще бъдат включени в системата най-рано на следващата сутрин.
Прекрасно. Той вече беше направил справка относно закона за аутопсиите, действащ в щата Вирджиния. Такива се правеха единствено в случаите на насилствена смърт, самоубийство, внезапна смърт при добро здравословно състояние в отсъствието на лекар и всякакви други съмнителни обстоятелства. Много обичаше, когато правилата съдействат на пряката му работа. Влезе в стая 248 и хвърли чаршафите на голия матрак. За броени минути оправи леглото и насочи вниманието си към вратата отсреща. Коридорът беше пуст.
Три бързи крачки бяха достатъчни, за да влезе в стая 245. На стената светеше слаба крушка. Мониторът за сърдечната дейност издаваше тихи сигнали, респираторът съскаше. Двата уреда бяха под постоянното наблюдение на сестрите и той внимаваше да не ги докосва.
Пациентът на леглото беше плътно опакован. Череп, лице, ръце и крака — всичко беше покрито с дебел пласт бинтове. Бе докаран в спешното отделение с фрактура на черепа, порезни рани и вътрешни увреждания.
Гръбначният стълб като по чудо беше останал цял. Операцията бе продължила три часа. Кръвозагубата бе толкова голяма, че за момент нещата бяха на кантар. След това надеждите постепенно се превърнаха в обещания и общото състояние бе променено с една степен — от сериозно в стабилно.
Но този човек щеше да умре. Защо? Смит нямаше никаква представа, а и не го интересуваше. Сложи си гумените ръкавици и напипа спринцовката в джоба си. Болничният компютър услужливо му беше предоставил и референтните показатели, което пък му бе позволило предварително зареждане на спринцовката със съответната доза нитроглицерин.
Умело вкара иглата в съответния порт на системата, окачена над леглото. Нямаше опасност от разкриване на субстанцията в организма, тъй като нитроглицеринът има свойството да се разтваря напълно още преди настъпването на смъртта.
В случая внезапната смърт не беше опция, тъй като щеше да предизвика реакцията на мониторите и появата на сестрите. А Смит се нуждаеше от време за оттегляне. Трийсетте минути до смъртта на адмирал Дейвид Силвиан щяха да бъдат напълно достатъчни. След този отрязък от време никой нямаше да е в състояние да установи присъствието му в болницата. Защото щеше да бъде далеч, на път за следващата задача.
17
Гармиш
22:00 ч.
Малоун се върна в „Постхотел“. След срещата в манастира се чувстваше зле. Подкара обратно към Гармиш със свит стомах, а в съзнанието му изплува картината на малката подводница на дъното на студения океан и хората в нея, очакващи помощ. Която тъй и не бяха получили.
Стефани не се бе обадила и той изпита желание да се свърже с нея, но после си даде сметка, че ако има нещо ново, тя положително щеше да му звънне. А тази Доротея Линдауер беше проблем. Дали баща й наистина е бил на борда на НР-1А? А ако не е бил, откъде знаеше името, фигуриращо в доклада? След потъването на подводницата списъкът на членовете на екипажа действително се бе появил в пресата, но той не си спомняше в него да има Диц Оберхойзер. Присъствието на германец на борда очевидно е било запазено в тайна въпреки всички лъжи, изписани след инцидента.
Какво ставаше тук? Нещата около този баварски излет решително не изглеждаха добре.