— Иди да провериш трупа — заповяда на немски единият.
Отломките заскърцаха под тежки ботуши, светна фенерче. Нападателите не си правеха труда да скрият присъствието си. Уилкърсън опря гръб на стената.
— Откри ли нещо? — подвикна гласът.
— Не.
— Влез вътре.
Уилкърсън се стегна. Тесният лъч се плъзна по пода, а след това се появи и самото фенерче, в компанията на пистолет. Уилкърсън изчака нападателят да влезе в стаята и скочи отгоре му. Юмрукът му потъна в брадичката, а другата му ръка светкавично издърпа оръжието. Мъжът политна напред, продължавайки да стиска фенерчето. Без да губи нито секунда, Уилкърсън изстреля един куршум в гърдите му и извъртя пистолета по посока на вратата, където се появи светлината на друго фенерче. Нещо тъмно профуча във въздуха и тежко изтропа на дъските. Нова граната.
Той се хвърли зад дивана и го дръпна върху себе си. Гранатата избухна. Външната стена рухна, от тавана се изля дъжд от отломки. Леден въздух нахлу в къщата. Преобърнатият диван го предпази от взрива. В момента, в който си помисли, че е избягнал най-лошото, отгоре се разнесе остро пропукване и една от носещите греди се заби в тапицерията. За негов късмет на сантиметри от рамото му.
Мъжът с фенерчето предпазливо се промъкна напред.
Уилкърсън трескаво се огледа, търсейки пистолета, който беше изпуснал при експлозията. Зърна го почти веднага, измъкна се от укритието и запълзя към него.
Нападателят влезе в стаята, пробивайки си път сред отломките. Един куршум рикошира в пода на сантиметри от главата на Уилкърсън.
Той намери укритие зад купчина тухли и натрошени греди миг преди вторият да свирне покрай ушите му. Но с това шансовете му се стопиха. Пистолетът беше прекалено далеч. Леденият вятър го блъсна в лицето. Секунда по-късно същото стори и лъчът на фенерчето.
По дяволите, изруга той. Проклет да си, Лангфорд Рамзи!
Екна оглушителен изстрел. Лъчът на фенерчето се люшна встрани, после изчезна. На пода се строполи невидимо тяло. В къщата настъпи тишина.
Уилкърсън бавно се изправи и очите му се спряха на тъмната фигура под рамката на кухненската врата. Висока, добре оформена, женствена. С пушка в ръка.
— Добре ли сте? — попита Доротея Линдауер.
— Отличен изстрел.
— Видях, че имате неприятности.
Той направи няколко крачки напред.
— Предполагам, че вече не храните никакви съмнения относно намеренията на вашия любим адмирал Рамзи — подхвърли Доротея.
Уилкърсън кимна.
— Отсега нататък ще работим по вашия начин.
19
Малоун поклати недоумяващо глава. Близначки?
— Току-що се разделих със сестра ви — промърмори той и затвори вратата. — Бях доста учуден, че ме пусна толкова лесно. Вие двете май наистина не желаете да разговаряте заедно с мен.
— Ние изобщо не разговаряме — поклати глава Кристел Фалк.
— Но очевидно работите заедно — погледна я озадачено Малоун.
— Нищо подобно.
Английският й беше безупречен като на сестра й, почти напълно лишен от немски акцент.
— Тогава какво търсите тук?
— Тя ви подмами днес. Накара ви да отидете в манастира. Чудех се защо. Възнамерявах да поговоря с вас, след като слязохте от върха, но видях какво се случи и размислих.
— Видели сте?
Тя кимна.
— А след това ви проследих дотук.
В какво се забърквам, по дяволите, запита се Малоун.
— Нямам нищо общо с онова, което се случи — увери го гостенката.
— С изключение на факта, че сте знаели предварително.
— Знаех само, че ще бъдете там. Нищо повече.
Той реши да прескочи подробностите.
— И вие също искате да научите какво се е случило с баща ви?
— Точно така.
Той седна на леглото и хвърли бърз поглед към дървената пейка под прозорците. Там беше разговарял със Стефани, когато бе забелязал жената от лифта. Докладът за „Блейзък“ лежеше, където го беше оставил. Не можеше да каже дали гостенката е надзърнала в него.
Кристел Фалк се настани удобно на стола срещу него. Беше облечена в дънкова риза с дълъг ръкав и широки панталони в цвят каки, подчертаващи отличната й фигура. Тези две красиви жени, почти еднакви на външен вид, ако не се брояха прическите — косата на Кристел падаше свободно към раменете, — очевидно се различаваха по характер. Доротея Линдауер излъчваше гордост и достолепие, докато Кристел Фалк безспорно беше борбена натура, винаги готова за битка.