— Доротея разказа ли ви за дядо?
— Получих някаква представа — кимна Малоун.
— Работил е за нацистите като председател на „Аненербе“.
— Доста благородно начинание.
— Съгласна съм. — Кристел очевидно бе доловила сарказма. — Но това бил научноизследователски институт, заел се да фабрикува археологически доказателства за политически цели. Химлер наистина вярвал, че немската нация произхожда от древен народ, който доминирал над останалите и е разпространил арийската кръв по света. По тази причина и създал „Аненербе“ — смесица от авантюристи, мистици и побъркани учени, поставяйки му задачата да открие тези арийци и да унищожи всички останали.
— Какъв е бил дядо ви?
Тя озадачено го погледна.
— Авантюрист, мистик или учен?
— Всъщност от всичко по малко.
— Но трябва да е бил и политик, нали? Той е бил ръководител на „Аненербе“ и положително е бил наясно с истинските й цели.
— Тук грешите. Дядо вярваше в мита за арийската нация и нищо повече. А Химлер използвал тази вяра като средство за етническо прочистване.
— Тази теза е била издигната по време на Нюрнбергския процес, но без успех — поклати глава Малоун.
— Вярвайте в каквото желаете — въздъхна жената. — Не това е причината за моята поява тук.
— Чакам да чуя обясненията ви, и то доста търпеливо — рече Малоун.
Тя прехвърли крак върху крак.
— Основната задача на „Аненербе“ била изследването на ръкописи и символи в търсене на древни арийски послания. В края на 1935-а дядо ми всъщност открил нещо. — Кристел махна към леглото, върху което беше хвърлила палтото си. — Там, в джоба.
Той извади книгата, увита в найлонова торбичка. По състояние, размер и форма тя си приличаше като две капки вода с предишната, но върху корицата й липсваше символът.
— Чували ли сте за Айнхард? — попита тя.
— Чел съм неговия „Животът на Карл Велики“.
— Той е роден на изток, в немската част на Франкското кралство. Получил образованието си във Фулда, един от най-големите центрове на знанието по земите на франките. През 791 година бил приет в двора на Карл — един изключителен владетел на своето време: строител, политически лидер, изявен религиозен пропагандатор, меценат на науката и изкуството. Той обичал да се огражда с хора на науката и Айнхард скоро се превърнал в негов близък съветник. След смъртта му през 814-а на трона се възкачил синът му Луи Благочестиви, който назначил Айнхард за свой личен секретар. Шестнайсет години по-късно между Луи и синовете му избухнали разпри и Айнхард напуснал двора. Умрял през 840-а и бил погребан в Зелингенгцат.
— Впечатлен съм от познанията ви — промълви Малоун.
— Притежавам три научни степени по средновековна история.
— Но нито една от тях не обяснява какво, по дяволите, търсите тук.
— „Аненербе“ търсили навсякъде следи от арийците. Разкопали стотици гробници на територията на Германия. Книгата, която държите в ръце, е открита от дядо ми в гроба на Айнхард.
— Аз пък си помислих, че е била в гробницата на Карл.
— Доротея ви е показала своя екземпляр — усмихна се Кристел. — Той е бил в гробницата на владетеля. Но този е друг.
Малоун не издържа на изкушението, извади книгата от опаковката и внимателно я разтвори. Страниците бяха изпълнени с текст на латински, но и тук присъстваха странните скици и рисунки, придружени от обяснения на непознат език.
— Дядо ми открил тази книга през трийсетте години на миналия век заедно със завещанието на Айнхард. По времето на Карл хората оставяли писмени завещания. В това на Айнхард дядо ми се натъкнал на една загадка.
— А вие откъде знаете, че не става въпрос за поредната фантазия? Сестра ви няма особено високо мнение за дейността на вашия дядо.
— Ето една от причините, поради които не се понасяме.
— Защо сте толкова привързана към него?
— Защото е открил и доказателства.