Доротея нежно го целуна по устните. Тялото му все още трепереше. Стояха сред руините на къщата и гледаха горящата кола.
— Вече сме заедно в огъня — прошепна тя.
Уилкърсън си даваше сметка, че е именно така. Даваше си сметка и за нещо друго — край на мечтите за адмиралски пагони. Тя няколкократно беше повтаряла, че Рамзи е змия, но той все бе отказвал да й повярва.
Сега вече знаеше.
— Животът сред лукс и привилегии е добър заместител — отгатна мислите му тя.
— Но ти имаш съпруг.
— Само на книга.
Като всеки мъж и Уилкърсън се нуждаеше от убеждаване.
— Тази вечер ти се държа достойно.
Той избърса потта от челото си.
— Дори успях да убия един от тях. Застрелях го в гърдите.
— Което доказва, че умееш да поемеш нещата в свои ръце, когато се налага. Забелязах го, докато идвах насам. Оставих колата в гората и се промъкнах към къщата. Станах свидетел на нападението. Силно се надявах да ги задържиш, докато намеря някоя пушка.
Цялата долина беше собственост на семейството й. Без съседи, от началото до края.
— Цигарите, които ми даде, свършиха добра работа — добави тя. — Беше прав за онази жена. Тя наистина се оказа източник на неприятности, който трябваше да бъде елиминиран.
Комплиментите свършиха работа и Уилкърсън видимо започна да се успокоява.
— Радвам се, че си открила тази пушка — промърмори той.
Леденият въздух се затопляше от пламъците на горящата кола. За всеки случай Доротея презареди оръжието си, но и двамата знаеха, че тази вечер няма да имат други гости.
— Трябва да измъкнем кашоните, които донесох — рече той. — Бях ги подредил в кухнята.
— Видях ги — кимна тя.
Странно как опасността пробужда желанието. Този мъж определено я привличаше. Капитан от флота с добър външен вид, ограничени умствени способности и известна доза кураж. Защо слабите мъже са толкова желани? Съпругът й беше пълна нула и я оставяше да прави каквото си иска. Също като по-голямата част от любовниците й.
Тя опря пушката на близкото дърво, пристъпи напред и отново целуна Уилкърсън.
— Какво доказателство? — попита Малоун.
— Изглеждате уморен — отбеляза Кристел.
— Не само уморен, но и гладен.
— В такъв случай да идем да хапнем нещо.
Беше му писнало от жени, които го държат на каишка. Ако не беше мисълта за баща му, положително щеше да я прати по дяволите, също като сестра й. Но любопитството му вече беше събудено.
— Добре — кимна той. — Но вие плащате.
Излязоха от хотела и се насочиха към един ресторант в пешеходната зона на Гармиш. Снегът продължаваше да вали. Малоун си поръча свинска пържола на тиган с гарнитура от пържени картофи. Кристел Фалк се задоволи със супа и препечен хляб.
— Чували ли сте за Немската антарктическа експедиция? — попита тя. — Потеглила от Хамбург през декември 1938 година с официалната цел да изгради германска китоловна база на Антарктида с оглед производството на китова мас. Представяте ли си? Но най-странното е, че хората са повярвали на това обяснение.
— Всъщност аз също мога да го приема. По онова време китовата мас е била основната суровина за производство на маргарин и сапун. Германия е внасяла големи количества от Норвегия. Логично е да потърси собствена суровинна база, особено в навечерието на войната.
— Виждам, че наистина знаете много.
— Чел съм за дейността на нацистите в Антарктика. Натам се насочил корабът „Швабенланд“ с шейсет души екипаж. Малко преди това Норвегия обявила част от Антарктида за своя територия, наричайки я „Земя на кралица Мод“. Но нацистите проявили апетит към същата територия и я кръстили „Нойшвабенланд“. Заснели я от въздуха и пуснали хиляди немски знамена от бодлива тел. Представям си гледката: ледена пустош, обсипана с пречупени кръстове.
— Дядо ми е участвал в експедицията от 1938 година. Въпреки че маркирали една пета от територията на Антарктида, главната му цел била да провери дали написаното от Айнхард в онази книга отговаря на истината.
Той си спомни скалните късове, събрани в подземието на манастира.
— И е докарал част от камъните, покрити със странните символи?
— Значи вече сте били в манастира? — изненадано го погледна тя.
— По покана на сестра ви. Но защо имам чувството, че вече го знаете?