Выбрать главу

Маккой се усмихна. Беше ведра, русокоса, самоуверена, излъчваща компетентност. Той я харесваше. Сдържана, с точен поглед върху нещата. И едновременно с това опасна. Дяволски опасна. Седеше на стола с изправен гръб, в ръката си държеше чаша с уиски.

— Почти съм готова да повярвам, че си в състояние да предизвикаш смъртта на Силвиан — подхвърли тя.

— И какво, ако наистина е така?

— Ще получиш моето уважение.

Той се засмя.

— Играем игра без правила, с една-единствена цел: да спечелим. Затова искам да знам за Даниълс. Дали ще сътрудничи?

— Зависи от теб. Не те харесва особено, но си дава сметка, че имаш нужната квалификация. Разбира се, ако се отвори вакантно място.

Рамзи долови подозрителността в гласа й. Първоначалният план беше прост: отстранява Дейвид Силвиан, заема мястото му в Съвета на началник-щабовете, служи там в продължение на три години, а след това преминава към план Б. Но сега трябваше да е сигурен.

— Даниълс ще те послуша ли?

Тя отпи глътка от питието си.

— Не ти харесва, че не контролираш нещата, а?

— Че на кой му харесва?

— Даниълс е президент на тази страна. Може да прави каквото пожелае. Но в конкретния случай действията му ще зависят от Едуин Дейвис.

Рамзи потръпна от недоволство.

— Как е възможно този човек да е някакъв фактор? Та той е само помощник-съветник!

— Като мен?

Презрението й беше видимо.

— Знаеш какво имам предвид, Даян. Нима Дейвис може да представлява проблем?

— Ето един от малкото ти недостатъци, Лангфорд. Подценяваш врага.

— Дейвис е мой враг, така ли?

— Четох доклада за „Блейзък“. Никой на име Дейвис не е загинал в подводницата. Той излъга Даниълс. Няма по-голям брат, който да е изгубил живота си.

— Даниълс знае ли?

— Не, защото не е чел доклада от разследването — поклати глава тя. — Сам ми го каза.

— А ти не можеш ли да контролираш Дейвис?

— Както ти мъдро отбеляза, ние с него сме равни по ранг. Той има точно толкова достъп до президента, колкото и аз. Става въпрос за Белия дом, Лангфорд. Правилата не съм ги писала аз.

— А съветникът по националната сигурност? Надежда за помощ от негова страна?

— Той е в Европа и не участва в играта.

— Мислиш ли, че Даниълс работи директно с Дейвис?

— Откъде мога да знам, по дяволите? Единственото, в което съм сигурна, е, че Дани Даниълс обича да го вземат за глупак, но съвсем не е такъв.

Рамзи хвърли поглед към часовника над камината. Новината за преждевременната смърт на адмирал Дейвид Силвиан съвсем скоро щеше да се появи в националния ефир. Естествено, официалната причина за нея щеше да бъде нелепата мотоциклетна катастрофа. Утре друга кончина, този път в Джаксънвил, Флорида, щеше да намери своето място в местните новини. Машината се беше задвижила и думите на Маккой го разтревожиха.

— Замесването на Котън Малоун също може да бъде проблем — заяви тя.

— По какъв начин? Този човек е напуснал службата. Единственото му желание е да научи истината за баща си.

— Докладът не биваше да попада в ръцете му.

Рамзи беше съгласен, но това едва ли щеше да има значение. По всяка вероятност Уилкърсън и Малоун вече бяха мъртви.

— Просто използвахме глупостта в наша полза — промърмори той.

— Не мога да си представя как може да е в наша полза.

— Просто ми повярвай.

— Ще съжалявам ли, Лангфорд?

— Можеш спокойно да довършиш мандата на Даниълс, а после да си намериш работа в някой институт и да пишеш доклади, които никой няма да чете. Назначаването на бивши служители на Белия дом е престижно за частния бизнес. Чувал съм, че им плащат добре. Може би някоя телевизионна компания ще ти предложи договор за десет секунди в ефир, за да плюеш хората, които се опитват да променят света. И там парите са добри, дори ако непрекъснато се правиш на идиот.

— Пак те питам: ще съжалявам ли?

— Властта се взема, Даян. Няма друг начин да се сдобиеш с нея. Но ти не отговори на въпроса ми. Ще се съгласи ли да ме назначи Даниълс?

— Прочетох доклада за „Блейзък“, а след това направих някои проверки — отвърна тя. — Ти си бил на борда на „Холдън“ по време на спасителната операция в Антарктика. Ти и още двама. Изпратени със секретна мисия от върховното командване. Фактически тази мисия е секретна и до днес. Не успях да науча абсолютно нищо за нея. Но екипът ви е слизал на брега и е изготвил доклад за свършеното. А лично ти си го занесъл на началника на оперативния щаб. Никой не знае какво е станало с него.