Выбрать главу

Той се наведе и вдигна кафявия плик. Неволно се запита как е възможно няколко листа хартия да съдържат отговорите на толкова много въпроси.

— Трябва да е важно за вас — подхвърли Джесика.

Още една поука от миналото: игнорирай всичко, на което не желаеш да отговаряш.

— Отдавна ли работите в „Магелан“? — попита той.

— Две години — отвърна тя и се отдръпна от телескопа. — Но не ми харесва и мисля да се оттегля. Чух, че и вие сте напуснал доста бързо.

Като гледам как безгрижно се държиш в момента, да напуснеш май ще бъде най-доброто решение, помисли си Малоун. За дванайсетте години служба в „Магелан“ той самият беше излизал в отпуск само три пъти, но и при трите оставаше на повикване. Параноята е един от многобройните професионални рискове, на които се излагат специалните агенти, а две години са малък срок за нейното излекуване.

— Приятно спускане — рече той.

На следващия ден възнамеряваше да отлети обратно за Копенхаген, но днешния бе определил за кратка обиколка на местните книжарници за редки издания — друг професионален риск, свързан с новата му професия. Книжар.

— Благодаря, така и мисля да направя — отвърна Джесика и вдигна ските си.

Напуснаха терасата и прекосиха полупразния център за посетители. Джесика се насочи към лифта, който щеше да я откара до пистите, а той тръгна към лифта, който щеше да го върне на нормална надморска височина.

Влезе в празната кабина с плика в ръце. Беше доволен, че е единственият пътник. Малко преди вратите да се затворят, вътре скочиха мъж и жена, държащи се за ръце. Униформеният служител затвори вратата отвън и кабината плавно потегли.

Малоун се извърна към прозореца.

Затвореното пространство е нещо доста по-различно от претъпканото затворено пространство, рече си той. Усещането за лишаване от свобода не е толкова интензивно. Беше имал много такива случаи в миналото, най-вече под земя. Но преди години, когато постъпи във флота, именно дискомфортът, който изпитваше, го беше отказал да кандидатства за подводничар — за разлика от баща си.

— Позволете да взема този плик, господин Малоун — заяви жената зад него и насочи пистолет към гърдите му.

2

Балтимор, Мериленд

9:10 ч.

Адмирал Лангфорд К. Рамзи обичаше да произнася речи.

Беше го осъзнал още като кадет във Военноморската академия, а днес, след повече от четирийсет години във флота, продължаваше да търси поле за изява.

В момента говореше на националната конференция на благотворителната организация „Киуанис“ — нещо доста необичайно за началника на военноморското разузнаване. Работата му беше свързана със света на секретните факти, слухове и спекулации, а публичните му изяви се изчерпваха с редки изявления пред някоя от комисиите на Конгреса. Напоследък обаче с благословията на висшестоящите адмирал Рамзи се появяваше все по-често на публични места и говореше по всякакви теми. Свободно, без ограничения за пресата и всички останали. Колкото повече хора го слушаха, толкова по-добре.

Желаещи имаше в изобилие. Това беше осмата му реч в рамките на един месец.

— Днес ще ви запозная с факти, за които положително не сте чували нищо — обяви той. — Съвсем доскоро те бяха държавна тайна. И засягат най-малката ядрена подводница на САЩ.

Очите му опипаха публиката, замръзнала в напрегнато очакване.

— Вероятно вече се питате дали не съм полудял, нали? Нима шефът на военноморското разузнаване наистина ще ни разкаже за една свръхсекретна подводница?

Той тържествено кимна.

— Именно това ще направя, дами и господа.

— Капитане, имаме проблем! — обади се кормчията.

Рамзи дремеше зад стола на механика. Чул повикването, той се надигна от мястото си и насочи поглед към мониторите. Всички външни камери показваха наличието на мини.

— Пресвета майко! — стреснато възкликна той. — Стоп машини! Нито сантиметър напред!

Матросът изпълни заповедта и натисна поредица от бутони на пулта за управление. Макар че все още беше само лейтенант, Рамзи прекрасно знаеше, че когато са потопени дълго време в солена среда, експлозивите стават свръхчувствителни. В момента подводницата плаваше на голяма дълбочина в Средиземно море, близо до бреговете на Франция. Тук дъното беше осеяно с опасни оръжия от времето на Втората световна война. Дори и най-лекият контакт на корпуса с някоя от металните сфери щеше да изпрати в небитието свръхсекретната подводница на американските военноморски сили, известна с кодовото наименование НР-1.