Выбрать главу

Няма публика, която да устои на подобни истории. А Рамзи разполагаше с купища от тях. Но славната история на подводницата имаше и обратна страна. Далеч от техническото съвършенство, тя беше останала на вода единствено благодарение на гениалната изобретателност на екипажа си. Тези хора отдавна бяха забравили наръчниците и указателите, превръщайки „импровизацията“ в свое мото. Почти всички бяха стигнали до високи постове във военноморските сили, включително Рамзи. Той беше доволен, че вече може да говори на воля за НР-1, което бе станало възможно благодарение на специалната програма за набиране на нови кадри, от които напоследък флотът изпитваше отчаяна нужда. Ветерани като него започнаха да разказват увлекателни случки от своето минало, а хората ги попиваха жадно заедно със закуската. Пресата, за чието присъствие го бяха предупредили предварително, щеше да свърши останалото. Адмирал Лангфорд Рамзи, началник на военноморското разузнаване, сподели със слушателите си…

Представите му за успеха бяха прости и ясни.

Просто не допускаш никаква мисъл за провал.

Рамзи трябваше да се пенсионира още преди две години, но въпреки това бе останал на служба. Причините бяха две: той беше най-високопоставеният цветнокож офицер в армията на Съединените щати и единственият заклет ерген, успял да се издигне до този ранг. Успехът му се дължеше на задълбоченото планиране и изключителното внимание, с което подхождаше към всичко. Лицето му беше точно толкова сдържано, колкото и гласът му. Веждите му не помръдваха, погледът му беше открит, ясен и едновременно с това абсолютно безизразен. Беше планирал цялата си кариера във ВМС с точността и акуратността, с които щурманът на подводницата планира поредния маршрут. Нищо не можеше да го отклони от веднъж поставената цел.

В момента той беше насочил топъл поглед към събралата се публика, готов да разкаже поредната интересна случка.

Но един проблем определено го тормозеше.

Едно потенциално препятствие по пътя.

Гармиш.

3

Бавария

Заковал поглед в пистолета, Малоун се опитваше да запази самообладание. Беше се държал малко по-грубо с Джесика. И може би беше пренебрегнал предпазливостта.

— Този плик? — попита той и леко го повдигна. — Вътре има само няколко брошури „Да спасим планината“, които обещах да изпратя по пощата на моите колеги от „Грийнпийс“. Така си оправдавам командировъчните.

Кабината продължаваше движението си надолу.

— Смешник — рече жената.

— Едно време мислех да се отдам на комедията. Дали съм се заблуждавал?

Именно заради подобни ситуации си беше подал оставката. Като агент на „Магелан“ се разписваше срещу 72 300 долара годишно, без удръжките. А като продавач на книги печелеше доста повече, при това без рисковете на предишната си работа.

Или поне така си мислеше. Бе време да си спомни старите навици. И да се опита да спечели време.

— Кои сте вие? — попита той.

Жената беше ниска и набита, с кестенява коса. Около трийсет. Синьо вълнено палто и златист шал. Мъжът носеше тъмночервен лоден и приличаше на подчинен. Тя направи леко движение с пистолета и заповяда:

— Вземи го!

Червения лоден направи крачка напред и дръпна плика от ръката на Малоун. За миг жената отклони поглед към острите зъбери, които бавно се нижеха покрай запотените стъкла. Малоун се възползва от този миг. Свита в юмрук, лявата му ръка се стрелна напред и отклони дулото.

Тя натисна спусъка. В кабината нахлу леден въздух.

Юмрукът му потъна в тялото на мъжа, който се олюля и падна. После сграбчи брадичката на жената и заби главата й в прозореца. Стъклото се напука във формата на паяжина. Очите й се обърнаха с бялото нагоре и тялото й рухна на пода.

Червения лоден скочи на крака и се втурна напред. Сблъскаха се в далечния край на кабината и се строполиха на мокрия под. Малоун се претърколи назад, опитвайки се да избегне пръстите на противника, протегнати към гърлото му. Зад него долетя тих стон и той си даде сметка, че съвсем скоро ще трябва да се бори с двама противници, единият от които въоръжен. Изпъна длани и удари силно мъжа по ушите. От обучението си във флота знаеше, че ушите са едни от най-чувствителните части на човешкото тяло. Ръкавиците пречеха, но при третия опит мъжът изкрещя от болка и разхлаби хватката си.