Малоун пъхна коляното си под него, прехвърли го през глава и понечи да се изправи. Но в следващия миг пръстите на Червения лоден се стрелнаха над рамото и успяха да докопат гърлото му. Главата му се заби в рамката между двете стъкла, бузата му изтръпна от ледения конденз.
— Не мърдай! — изръмжа мъжът.
Дясната ръка на Малоун беше болезнено извита назад. Той направи опит да я освободи, но противникът му се оказа изключително силен.
— Казах ти да не мърдаш!
За момента нямаше друг избор, освен да се подчини.
— Паня, добре ли си? — подхвърли през рамо Червения лоден, опитвайки се да привлече вниманието на партньорката си.
Лицето на Малоун остана притиснато към стъклото, очите му гледаха надолу, към все още далечната крайна станция на лифта.
— Паня?
Погледът на Малоун попадна на един от стоманените пилони, който беше на петдесетина метра от тях и бързо се приближаваше. Усети, че лявата му ръка притиска нещо, което прилича на дръжка. Явно двубоят им беше свършил пред вратата.
— Добре ли си, Паня? Отговори ми! Потърси пистолета!
Натискът върху ларинкса и дясната му ръка беше изключително силен. Все пак законът на Нютон си оставаше в сила: всяко действие има еднакво по сила противодействие.
Вретеновидната стоманена подпора беше само на няколко метра от кабината, която всеки момент щеше да се плъзне под нея. Малоун дръпна дръжката нагоре, вратата се плъзна встрани. Със същото движение той промуши тялото си през отвора. Изненаданият мъж с червения лоден излетя от кабината и тялото му се удари в ръба на стоманеното вретено. Малоун се вкопчи в ръчката с всичка сила. Противникът му беше премазан между кабината и пилона.
Кратък вик, после всичко свърши. Напрегнал мускулите си до крайност, Малоун се върна обратно в кабината. Дишаше тежко и разпокъсано, от устата му излиташе пара. Гърлото му пресъхна и започна да се сковава.
Жената се беше надигнала и правеше отчаяни опити да се задържи на крака. Един добре премерен ритник в брадичката я върна на пода.
Малоун залитна навътре в кабината и насочи поглед надолу. На площадката чакаха двама мъже в тъмни палта. Подкрепление? Разстоянието до тях все още беше около триста метра. Гъстата гора стигаше до основите на скалистия връх. Вечнозелените клони бяха натежали от сняг. Очите му попаднаха на контролния панел, на който светеха три зелени и две червени лампички. Извърна глава и видя, че кабината наближава поредния пилон. Протегна ръка и щракна късото лостче, под което пишеше стоп. Кабината се разклати и забави ход, но продължи да се плъзга надолу. Още един закон на Нютон: при триене постъпателното движение постепенно се забавя и спира.
Малоун се наведе за плика, който лежеше на крачка от жената. Натика го в джоба си, прибра пистолета и пристъпи към вратата, готов за приближаването на следващия пилон. Кабината вече пълзеше, но въпреки това скокът си оставаше опасен. Изчислил за последен път времето и разстоянието, той се хвърли към металната греда. Ръкавиците за момент се хлъзнаха по заснеженото желязо, тялото му се блъсна с глух тътен в пилона. Ударът беше значително омекотен от коженото яке.
Снегът изхрущя под пръстите му, които бързо се стегнаха в здрав захват.
Кабината продължи надолу, измина още трийсетина метра и спря. Малоун успокои дишането си и започна да се придвижва на ръце към железната стълба, прикрепена към пилона. Над главата му се изви облаче сух сняг, наподобяващо талк. След няколко секунди гумената подметка на обувката му докосна заснеженото стъпало. А миг по-късно зърна мъжете в черно, които побягнаха от площадката долу. Подозренията му за допълнителни неприятности бяха на път да се потвърдят.
Спусна се по стълбата и скочи в снега. Намираше се на около сто и петдесет метра над дървената платформа на долната станция.
Проби си път между заснежените борове и скоро излезе на тясно асфалтирано шосе. Пред него изникна ниска сграда с кафяви капаци на прозорците. Приличаше на цех или работилница. Отвъд нея чернееше друг път, старателно почистен от снега. Насочи се натам и установи, че порталът е заключен с тежък катинар. Откъм пътя долетя ръмженето на автомобилен двигател. Секунда след като бе успял да се скрие зад някакъв засипан от снега трактор, иззад завоя изскочи черно пежо. Той измъкна пистолета и се приготви за бой. Но колата ускори и скоро изчезна нагоре по завоите.