Серия от икономически кризи! Мощна и непрестанна политическа криза!
… партньори във фирмата по вноса мистър Сидни Мастерсън и мистър Харолд Лийкок…
Мастерсън и Лийкок! Цюрих!
Тасинг!
— Говори ли ви нещо град Тасинг?
— Това не е град. Район е от покрайнините на Мюнхен. В Бавария. Защо се интересувате?
— Синът ми прекара доста време и похарчи доста пари там… както и на ред други места. Носи ли това място някакво по-особено значение за вас?
— Мюнхен ли?
— Да, струва ми се.
— Огнище на радикали. Люлка на подривни действия.
— Бунтове?… Комунисти?
— Не точно. Биха застреляли на място всеки червен. Или евреин. Наричат се Schutzstaffel. Обикалят и пребиват с палки невинни хора. Смятат се за раса, отделна от останалия свят.
Друг „биологичен вид“.
Господи!
Елизабет погледна още веднъж досието в ръцете си. Постави го бавно в кафявия плик и стана. Без да отрони и звук към англичанина, тя прекоси стаята и влезе в спалнята си. Затвори вратата след себе си.
Джеймс Дерек остана прав в средата на стаята. Не разбираше нищо.
В спалнята си Елизабет отиде до писалищната маса, по която имаше разпилени листове хартия. Прехвърли ги един по един, докато намери списъка от Цюрих.
Прочете внимателно всяко от имената.
ЕЙВЪРИ ЛАНДЪР, САЩ — Нефт.
ЛУИС ГИБСЪН, САЩ — Нефт.
ТОМАС РОЛИНС, САЩ — Ценни книжа.
ХАУЪРД ТОРНТЪН, САЩ — Промишлено строителство.
СИДНИ МАСТЕРСЪН, Великобритания — Внос.
ДЕЙВИД ИНЕС-БОУЕН, Великобритания — Текстил.
ХАРОЛД ЛИЙКОК, Великобритания — Ценни книжа.
ЛУИ ФРАНСОА Д’АЛМЕЙДА, Франция — Железници.
ПИЕР ДОДЕ, Франция — Параходни линии.
ИНГМАР МИРДАЛ, Швеция — Ценни книжа.
КРИСТИАН ОЛАФСЕН, Швеция — Стомана.
ОТО ФОН ШНИЦЛЕР, Германия — И. Г. Фарбен.
ФРИЦ ТИСЕН, Германия — Стомана.
ЕРИХ КИНДОРФ, Германия — Въглища.
Би могло да се каже, че списъкът от Цюрих представляваше разностранна селекция на най-мощните и влиятелни хора в Западното полукълбо.
Елизабет остави списъка и извади от чантичката си коженото тефтерче, в което държеше телефонни номера и адреси. Прехвърли листата до буквата „О“.
Оливие и Сторм, ООД, Издателство, Бейсуотър роуд, Лондон.
Щеше да позвъни на Томас Оливие и да поиска да й бъде изпратена цялата информация, до която той можеше да се добере във връзка със Schutzstaffel.
Тя самата вече бе чувала за тях. Спомняше си, някъде бе чела, че политическото им име бе националсоциалисти и бяха предвождани от мъж на име Адолф Хитлер.
Глава 33
Името на мъжа бе Дейвид Хокууд и Кенфийлд веднага си спомни фирмения знак „хокууд“ — с малка буква „х“ — както го бе виждал на множество кожени изделия. „Хокууд ледър“ бе една от най-големите компании в Англия, изпреварвана само с една дължина от „Марк крос“.
Притесненият Бейзил поведе Кенфийлд в огромната читалня на своя клуб, „Найтс“. Избраха си два самотни стола до прозореца на Найтсбридж.
Уплахата караше Бейзил да заеква, а когато думите му тръгваха, фразите се изсипваха една през друга. Искаше му се да вярва, че младият мъж срещу него щеше да му помогне.
Кенфийлд седеше облегнат в удобния стол и не можеше да повярва на разказа на Хокууд.
Председателят на „Хокууд ледър“ бе снабдявал някаква малко известна компания в Мюнхен с дълга поредица от пратки с „дефектни“ стоки. В продължение на повече от година ръководството на Хокууд приемало загубите, доверявайки се на класификацията в графата „Дефектни“. Сега обаче, бяха наредили пълно разследване върху състоянието на заводите, даващи толкова много брак. Наследникът на Хокууд бе в капан. Пратките нямаше да могат да продължат за неопределен период от време.
Той умоляваше Матю Кенфийлд да прояви разбиране. Почти на колене молеше младия мъж да докладва и да потвърди неговата лоялност, но ботушите, коланите, кобурите трябваше вече да идват от някой друг.
— Защо носите тези копчета? — попита го Кенфийлд.
— Днес си ги сложих, за да напомнят на Бертолд за моя принос. Той сам ми ги подари… Вие не сте с вашите.
— Моят принос не е чак толкова голям.
— Моят — е! Не съм се скъпил преди, няма да се стискам и занапред! — Хокууд се наведе напред в стола си. — Настоящата обстановка не е променила с нищо отношението ми! Можете и това да докладвате. Проклети да са евреите! Радикали! Болшевики! Пръснати из цяла Европа! В заговор за унищожаването на всички прилични принципи, с които добрият ни християнски свят е живял от векове! Ще ни изтребят в леглата ни! Ще обезчестят дъщерите ни! Свърши се с чистите раси! Винаги съм го знаел! И пак ще помагам. Имате думата ми! Скоро ще имаме милиони на наше разположение!