Хес запита Райнхарт дали иска уиски, джин или вино. Генералът махна с ръка в знак на отказ.
— Нищо и за мен — каза Ълстър Скарлет, сядайки на стола вляво от Райнхарт. Хес забрави за подноса и също седна на мястото си. Гьобелс се оттегли накуцвайки до стола си край стената.
Скарлет заговори първи.
— Извинявам се за закъснението. Непростимо, но боя се, и неизбежно. Изникна неотложна работа при сподвижниците ни в Лондон.
— Вашето име, моля? — прекъсна го Райнхарт на английски със силен тевтонски акцент.
Скарлет изгледа кратко Хес, преди да отговори.
— Крьогер, Herr General. Хайнрих Крьогер.
Райнхарт не сваляше очи от Скарлет.
— Мисля, че това не е вашето име, сър. Вие не сте германец — каза той с равен глас.
— Симпатиите ми са на страната на германците. И то до такава степен, че избрах да бъда наричан с името Хайнрих Крьогер.
Хес ги прекъсна.
— Хер Крьогер оказва безценна помощ на всички ни. Изключено би било да напреднем в такава степен без него, сър.
— Amerikaner… Заради него ли не говорим немски?
— Това в скоро време ще бъде поправено — каза Скарлет. Всъщност той вече говореше почти безупречен немски, но смяташе, че отстъпвайки с езика, изпада в неизгодно положение.
— Аз не съм американец, генерале — отвърна Скарлет на погледа на Райнхарт, без да отстъпва и педя. — Аз съм гражданин на новия ред!… За да го видя осъществен съм дал толкова, ако не и повече, колкото всеки друг жив или мъртъв… Моля, не забравяйте това в този наш разговор.
Райнхарт сви рамене.
— Сигурен съм, че за да сте на тази маса имате своите причини, както и аз имам моите.
— Можете да сте убеден в това — отпусна се Скарлет и придърпа стола си напред.
— Много добре, господа, на работа. Ако е възможно бих искал да напусна Монбелиар тази вечер — Райнхарт бръкна в джоба си и извади лист обикновена хартия. — Вашата партия предприе някои съвсем не незначителни стъпки в Райхстага. След вашето фиаско в Мюнхен, може да се каже дори забележителен напредък…
Хес го прекъсна ентусиазирано.
— Ние едва започваме! От позора на подлото поражение Германия ще се издигне дваж по силна! Ще бъдем господари на цяла Европа!
Райнхарт задържа сгънатия лист в ръката си, като наблюдаваше Хес. После тихо и властно отвърна:
— За нас би било достатъчно да сме господари и само на Германия. Всичко, което искаме, е да сме способни да защитаваме страната си.
— Това е най-малкото, което можем да ви гарантираме, генерале — отговори Скарлет с тон не по-висок от този на Райнхарт.
— Това е единствената гаранция, която желаем. Не ни интересуват крайностите, които вашият Адолф Хитлер проповядва.
При споменаването на името на Хитлер, Гьобелс се изпъна на стола си. Бе ядосан от факта, че не разбира.
— Was gibt’s mit Hitler? Was sagen sie uber ihn?
Райнхарт отговори на Гьобелс на родния им език.
— Er ist ein sehr storener geriosse.
— Hitler ist der Weg! Hitler ist die Hoffnung fur Deutschland!
— Vielleicht fur Sie.
Ълстър Скарлет премести поглед към Гьобелс. Очите на дребния мъж блестяха от омраза и Скарлет се досети, че един ден Райнхарт ще трябва да плати за тези си думи. Генералът продължи, разгъвайки листа.
— Периодът, в който се намира нашата нация, налага съюзяване с нетрадиционни партньори… Говорил съм с фон Шницлер и Киндорф. Круп, сигурен съм, досещате се, отказва да обсъжда проекта… Германската промишленост не е в по-добро състояние от армията. Всички са пионки в ръцете на Съюзническата контролна комисия… Версайските ограничения ни водят ту до инфлация, ту до депресия. Липсва стабилност. Няма нищо, на което да можем да разчитаме. Но имаме обща цел, господа — Версайския договор.
— Това е само една от целите. Има и други — Скарлет бе останал доволен, но задоволството му се оказа краткотрайно.
— Това е единствената причина, която ме доведе в Монбелиар! Както германската промишленост трябва да получи възможност да диша, да изнася, без да й се пречи, така и германската армия трябва да може да поддържа адекватната си мощ! Ограничението от стохилядна армия за защита на над хиляда и шестстотин мили гранична линия е абсурд!… Първо има обещания, вечните обещания, а после — заплахи. На нищо не може да се разчита. Никакво разбиране. Никаква възможност за нужния ни растеж.
— Ние бяхме предадени! Бяхме подло предадени през 1918-а и това предателство продължава! Предатели все още има из цяла Германия! — Хес желаеше повече от всичко да бъде смятан за един от приятелите на Райнхарт и неговото офицерство. Райнхарт разбираше това и не остана впечатлен.