Със същия задавен гърлен глас прошепна:
— Свиня! Свиня! Свиня! Свиня!
Кенфийлд я гледаше с ужас. Тя заемаше позата на полов акт, поддавайки се на ужаса, който я бе обхванал и който щеше да се усилва все повече.
— Джанет, за Бога, Джан!… Недей! Недей! Никой няма да те докосне! Моля те, скъпа!
Момичето се засмя грозно и истерично.
— Ти си тази карта, Ълстър! Ти си проклетото вале… вале… — тя бързо сключи крака плътно един върху друг и вдигна ръце, за да прикрие гърдите си. — Остави ме на мира, Ълстър! Моля те, Божичко, Ълстър! Не ме докосвай!… Ще ме оставиш ли на мира? — тя се сви като бебе и започна да плаче.
Кенфийлд се протегна към края на леглото и я зави с одеялото.
Беше го страх.
Страхът, че тя можеше изведнъж, без предупреждение, да се превърне в насилваната курва на Скарлет, бе смразяващ.
Но това бе факт и той трябваше да го приеме.
Тя се нуждаеше от помощ. Може би много повече помощ, отколкото той можеше да й даде. Той нежно погали косите й и легна до нея.
Затваряйки очи, хълцането й бавно премина в дълбоко дишане. Той се надяваше, че тя спи, но не можеше да е сигурен. Във всеки случай щеше да я остави да си почине. Това щеше да му даде време да реши как точно да й каже всичко, което тя трябваше да научи.
Следващите четири седмици сигурно щяха да са ужасни за нея.
Както и за него, и за Елизабет.
Но сега се бе появил и нов момент в ситуацията, който доскоро липсваше, и Кенфийлд бе благодарен, че бе станало така. Той съзнаваше, че не трябва да си позволява подобно чувство, защото то противоречеше на неговия професионален инстинкт.
Това бе омраза. Собствената му лична омраза.
Ълстър Стюарт Скарлет вече не бе обектът на международно издирване. Сега той бе човекът, когото Матю Кенфийлд възнамеряваше да убие.
Глава 37
Ълстър Скарлет не сваляше очи от почервенялото, гневно лице на Адолф Хитлер. Разбираше, че дори в яда си Хитлер притежаваше способност да се държи под контрол и владее, която бе почти свръхестествена. Но нали и самият той бе свръхестествен. Исторически мъж-чудо, който щеше да ги доведе до най-великия строй на земята, продукт на най-смелите им мечти.
Тримата — Хес, Гьобелс и Крьогер — същата нощ пропътуваха разстоянието от Монбелиар до Мюнхен, където Хитлер и Лудендорф очакваха доклад за срещата им с Райнхарт. Ако срещата бе успешна, планът на Лудендорф щеше да бъде приведен в действие. Всяка фракция в Райхстага, имаща някакво сериозно влияние, щеше да бъде предупредена, че предстои създаването на коалиция. Щяха да се дават обещания, да се завоалират заплахи. Като единствен депутат в Райхстага от Националсоциалистическата партия и неин кандидат-президент предходната година, Лудендорф щеше да бъде чут. Той бе мислещият боец. Бавно възвръщаше авторитета си, който бе загубил с поражението при Мьоз-Аргон.
В дванайсет различни града едновременно щяха да се проведат антиверсайски демонстрации, за чието спокойно преминаване на полицията бе добре платено. Хитлер щеше да замине за Олденбург, в сърцето на Прусия, където огромните военни заводи бавно се превръщаха в руини — масивни, жалки спомени за минало величие. Щеше да се организира огромен митинг и според плана на него трябваше да се появи самият Райнхарт.
Присъствието на Райнхарт бе достатъчно, за да се подчертае подкрепата на военните за партията. Бе дори повече от достатъчно — това щеше да е момент на триумф, подходящо илюстриращ сегашния им напредък. Признаването на Хитлер от страна на Райнхарт нямаше да остави никакво място за съмнение за това накъде клоняха военните.
Лудендорф разглеждаше акцията като политическа необходимост. За Хитлер тя бе политически триумф. Австрийският ефрейтор никога не можеше да остане безразличен към предчувствието за одобрение от страна на юнкер. Той знаеше, че бе предопределен да го получи — или да го изтръгне! — но въпреки това усещането го изпълваше с гордост, поради което сега бе залят от гняв.
Малкият грозен Гьобелс току-що бе разказал на Лудендорф и Хитлер за казаното от Райнхарт по адрес на австриеца.
В просторния офис, нает на Зедлингерщрасе, Хитлер сграбчи дръжките на стола си и се оттласна нагоре. Остана за момент впил кръвожаден поглед в Гьобелс, но слабият осакатен мъж знаеше, че гневът му не е насочен към него, а към донесената от него вест.
— Fettes Schwein! Wir werden ihn zu seinen Landsort zuruck senden! Lass ihm zu seinen Kuhen zuruck gehen!
Скарлет се бе облегнал на стената, навеждайки се леко към Хес. Както обикновено, когато водените разговори бяха на немски, Хес с готовност му превеждаше.