— Warum? Es ist sehr gefahrlich.
Лудендорф бе длъжен да влезе в спор, макар веднага да бе разбрал, че беше безсмислено.
— Sie sind zu Vorsichtig die unruhigen Zeiten, Ludendorff. Kroeger hat recht. Aber wir werden einen Schritt weiter gehen.
Рудолф Хес изду напред гърди. Погледна многозначително първо към Лудендорф, после към Гьобелс и побутна Скарлет по лакътя.
— Хер Хитлер казва, че нашият приятел Лудендорф е ненужно предпазлив. Прав е. Лудендорф е винаги предпазлив… Но хер Хитлер би искал да разгледа по-подробно вашето предложение…
Адолф Хитлер заговори бавно, но твърдо, завършвайки с апломб всяка немска фраза. Докато говореше, наблюдаваше със задоволство лицата на слушащите го. Когато стигна до финала на речта си, почти изплю последните думи.
— Da ist Montbeliard!
Оценката на всеки от останалите бе различна, но поставена под един общ знаменател — този човек бе гений.
Според Хес, заключението на Хитлер бе равносилно на неочаквано, бляскаво политическо прозрение.
Според Гьобелс, Хитлер бе демонстрирал още веднъж способността си да извлича капитал от основната слабост на опонента си.
Според Лудендорф, австриецът бе подел един посредствен замисъл, добавил бе към него част от собствената си решителност, за да изложи пред тях един пример за брилянтна стратегия.
Хайнрих Крьогер — Скарлет — проговори.
— Какво каза той, Хес?
Но този, който му отговори, не бе Рудолф Хес. Бе Ерих Лудендорф, който не сваляше поглед от Хитлер.
— Хер Хитлер, току-що… обедини военните зад нас, Крьогер. С това кратко изявление той спечели за нас подкрепата на неохотните прусаци.
— Какво?
Рудолф Хес се обърна към Скарлет.
— На генерал Райнхарт ще бъде заявено, че ако откаже да се подчини на нашите искания, представителите на Версай ще научат, че той тайно е преговарял за незаконни сделки. Това е самата истина. Монбелиар не може да бъде отречен!
— Той е юнкер! — добави Лудендорф. — Монбелиар е ключът, защото това е истината! Райнхарт не може да отрече нещо, което е направил! Дори и ако бъде изкушен да го направи — толкова много други знаят за това — фон Шницлер, Киндорф. Дори Круп! Райнхарт престъпва думата си! — изсмя се остро Лудендорф. — Святата дума на юнкер!
Хитлер се усмихна за миг и заговори бързо на Хес, посочвайки с глава към Ълстър Скарлет.
— Der Fuhrer ви се възхищава и цени вашия принос, Хайнрих — каза Хес. — Пита какво става с приятелите ни от Цюрих?
— Всичко протича според плана. Няколко грешки бяха поправени. Може и да загубим един от оставащите тринайсет… Но това не е загуба, той е крадец.
— Кой е той? — употреби Лудендорф твърде приличния си работен английски.
— Торнтън.
— Какво ще стане със земята му? — запита пак Лудендорф.
Скарлет, в момента Крьогер, погледна академичния Лудендорф, военния интелектуалец, с презрението, родено от богатството му.
— Смятам да я закупя.
— Това не е ли опасно? — погледна Хес към Лудендорф, който тихо превеждаше казаното от Скарлет за Хитлер. Видът и на двамата издаваше тревога.
— Съвсем не.
— Може би лично за вас не, мой смели млади приятелю — тонът на Лудендорф бе недвусмислено обвинителен. — Но кой знае къде ще се насочат симпатиите ви след шест месеца?
— Няма да приема подобни думи!
— Вие не сте германец. Тази борба не е ваша!
— Няма защо да бъда германец! И няма защо да се оправдавам пред вас!… Искате да сте без мен? Добре! Карайте без мен!… А заедно с мен ще си отидат дванайсет от най-богатите мъже на земята… Нефт! Стомана! Машиностроене! Параходи!
Хес вече не се стараеше да бъде тактичен. Погледна към Хитлер и вдигна отчаяно ръце.
Хитлер не се нуждаеше от време за размисъл, тъй като вече знаеше какво точно трябва да направи. Приближи се бързо до бившия генерал от имперската армия на Германия и го удари леко през устата с опакото на ръката си. Действието бе обидно — самата лекота на удара напомняше за това как малко дете се учи на дисциплина. Двамата мъже си размениха по няколко думи и Скарлет разбра, че старият Лудендорф бе остро и жестоко смъмрен.
— Моите мотиви изглежда предизвикват въпроси, хер Крьогер. А аз просто — как се казваше? — ви проверявах — вдигна той ръка към устата си. Споменът за нанесената му от Хитлер обида трудно можеше да се преглътне. Той с мъка потисна чувствата си.
— Колкото се отнася до имота в Швейцария, все пак, бях напълно искрен. Вашата… работа с нас е особено впечатляваща и е била без съмнение забелязана от мнозина. Ако покупката бъде проследена през вас до партията, това би могло — как се казваше? — да направи безпредметно цялото начинание.