Ълстър Скарлет отвърна с равнодушна самоувереност. Приятно му беше, когато можеше да постави интелектуалците на мястото им.
— Няма проблеми… Транзакцията ще бъде осъществена в Мадрид.
— Мадрид? — Йозеф Гьобелс не бе разбрал какво точно бе казал Скарлет, но градът Мадрид извикваше особени спомени у него.
Четиримата германци се спогледаха. Никой от тях не изглеждаше доволен.
— Защо смятате, че Мадрид е толкова безопасен? — Хес бе угрижен, че приятелят му може да е направил нещо прибързано.
— Папският нунций. Силно католически стил. Много далеч от всякакво подозрение. Доволни ли сте?
Хес автоматично повтори думите на Скарлет на немски.
Хитлер се усмихна, докато Лудендорф щракна с пръсти, този път с искрено възхищение.
— Как ще бъде постигнато това?
— Много просто. Съдът на Алфонсо ще разбере, че земята ще се купува с пари на руски белогвардейци. Ако не се направи бързо, капиталът ще бъде прехвърлен обратно в Москва. Ватиканът проявява разбиране. Както и Ривера. Това няма да е първият случай, когато извършваме подобна процедура.
Хес обясни на Адолф Хитлер, докато Йозеф Крьогер внимателно слушаше.
— Моите поздравления, хер Крьогер. Бъдете… предпазлив — Лудендорф бе впечатлен.
Внезапно Гьобелс заприказва бързо, размахвайки ръце в пресилена жестикулация. Всички германци се засмяха, но Скарлет не бе убеден дали грозният дребен фашист не се шегува с него.
Хес преведе.
— Хер Гьобелс смята, че ако кажете на Ватикана, че можете да лишите четирима гладни комунисти от самун хляб, Папата ще ви разреши да пребоядисате Сикстинската капела!
Хитлер прекъсна смеха им.
— Was horst du aus Zurich?
Лудендорф се обърна към Скарлет.
— Какво казвахте за нашите приятели в Цюрих?
— Според плана. До края на идния месец… или най-много след пет седмици, постройките ще бъдат завършени… Ето, ще ви покажа.
Крьогер се доближи до масата, изваждайки сгъната карта от джоба на куртката си. Разгъна я на масата.
— Тази дебела синя линия обозначава границите на събраните в едно имоти. Тази част… на юг е на Торнтън. На запад стигаме дотук, на север до Бааден, на изток до предградията на Пфефикон. Приблизително на всяка миля и четвърт има постройка, която събира по петдесет войници — всичко на всичко са осемнайсет. За деветстотин души. Основите са излети, водата тече. Всяка сграда прилича на плевня или хамбар. Ако не се влезе вътре, не може да се забележи никаква разлика.
— Отлично — Лудендорф постави монокъл пред лявото си око и погледна внимателно картата. Хес преведе казаното за любопитния Хитлер и скептично настроения Гьобелс. — Тези… граници между… Keserne… казармите… оградени ли са?
— Оградите са високи три метра и половина. Алармените им инсталации се захранват от генератори във всяка сграда. Патрули ще дежурят денонощно. Хора и кучета… Платил съм за всичко.
— Отлично. Отлично!
Скарлет погледна към Хитлер. Знаеше, че одобрението на Лудендорф никога не се печелеше лесно и въпреки неприятния сблъсък помежду им преди минута, Скарлет също така разбираше, че Хитлер ценеше мнението на Лудендорф може би повече от това на който и да е друг. Скарлет остана с впечатлението, че проницателният поглед на Хитлер, който в момента бе насочен към него, бе изпълнен с възхищение. Крьогер преодоля надигащата се у него еуфория от това и продължи.
— Курсовете на обучение ще бъдат кратки — всеки ще продължава по четири седмици с по няколко дни между тях за транспорт и настаняване. Всеки контингент ще бъде от по деветстотин души… В края на годината…
Хес го прекъсна.
— Prachtvoll! В края на годината ще имаме десет хиляди обучени мъже!
— Готови да тръгнат из страната като военни части. Обучени за бунтове и подстрекателство! — Скарлет бе готов да се взриви от енергията си.
— Това вече няма да е паплач, а основа на една елитна армия! Или може би нейният елитен корпус! — Лудендорф сам се заразяваше от ентусиазма на по-младия мъж. — Наша лична собствена армия!
— Точно така! Добре смазана машина, която ще се придвижва бързо, ще удря мощно и ще се прегрупира светкавично и незабелязано.
Докато Крьогер говореше, Лудендорф превеждаше думите му на немски за Хитлер и Гьобелс.
Но Гьобелс бе обезпокоен. Той проговори тихо, като че ли този Крьогер можеше да улови тайния смисъл на коментара му. Гьобелс продължаваше да го подозира. Този огромен, странен американец бе прекалено убедителен и твърде нехаен, въпреки трескавата му привързаност към идеята. И въпреки силата на неговите пари. Адолф Хитлер кимна в знак на съгласие.