— Струва ми се интересен фактът, че не отговори на въпроса ми — Пул започваше да губи контрол над себе си. — Знаеше ли той нещо, което хората от Мюнхен биха могли да сметнат за опасно?
— Ако е знаел, нямам представа какво би могло да е това.
Но Пул знаеше. Той може би бе единственият, който наистина знаеше. Но само да можеше да се увери, че е прав.
— Бих те помолил за още едно питие, ако обичаш. Извини нервността ми — усмихна се той.
Райнхарт се засмя.
— Ти си невъзможен. Дай ми чашата си… Доволен ли си? — германецът отиде до барчето и му наля. — Да пропътуваш три хиляди мили за нищо. Пътуването сигурно е било ужасно?
Пул сви рамене. Бе свикнал с пътуванията — и с лоши, и с добри, Бертолд и неговият странен приятел, обезобразеният Хайнрих Крьогер, му бяха наредили да пропътува същия път само преди шест месеца. Заповедите му тогава бяха ясни. Да прибере момичето, да разбере какво е научила от старата Скарлати. Тук се бе провалил. Онзи Кенфийлд му попречи. Раболепният лакей, търговецът-придружител го бе спрял. Но останалите си заповеди изпълни. Проследи банкера на име Картрайт. Уби го и разби сейфа в железницата, за да вземе договора на банкера с Елизабет Скарлати.
Тъкмо тогава бе разбрал истината за самоличността на Хайнрих Крьогер. Синът на Елизабет Скарлати бе имал нужда от съюзник и Жак Бертолд се бе оказал този съюзник. И за да се отплати на това безценно приятелство, Ълстър Скарлет бе заповядал Бертолд да бъде убит. Този фанатик бе наредил смъртта на човека, който бе отворил всички врати пред него.
Той, Пул, щеше да отмъсти за това ужасно убийство. Но преди това трябваше да се убеди, че подозренията му са оправдани. Че нито нацистките водачи, нито групата от Цюрих знаеше кой е Крьогер. Ако това бе така, значи Крьогер бе убил Бертолд, за да запази в тайна самоличността си.
Разкритието би могло да струва милиони на движението. Мюнхенските нацисти щяха да разберат това, ако изобщо можеха да мислят.
Ерих Райнхарт застана над Пул.
— Ще ми заемеш ли част от мислите си, скъпи приятелю? Заповядай, бърбън. Не ми отговори.
— О?… Да, ужасно бе, Ерих. Прав си — Пул протегна врата си назад, затвори очи и разтри челото си. Райнхарт се върна на стола си.
— Имаш нужда от почивка… Знаеш ли какво мисля? Струва ми се, че си прав. Смятам, че някой кръгъл идиот наистина е дал такава заповед. — Пул отвори очи, сепнат от думите на Райнхарт. — Ja. Според мен, ти си прав. И на това трябва да бъде сложен край!… Щрасер се бори с Хитлер и Лудендорф. Екхарт бълнува като лунатик. Един срещу друг! Един срещу друг! Киндорф пищи в Рур. Йодел издава Черния Вермахт в Бавария. Гройфе забърква такива каши на север. Дори собственият ми чичо, знаменитият Вилхелм Райнхарт, изведнъж се видиотява. Той казва нещо в Германия, а аз чувам смеховете тук в Америка. Казвам ти, разцепени сме на десет фракции. Вълци, захапали се един друг за гърлата. Така няма да постигнем нищо! Нищо, ако на това не бъде сложен край — недоволството на Ерих Райнхарт бе неприкрито. Не го бе и грижа. Стана отново от стола си. — Най-тъпото е, че всичко това е толкова очевидно! Можем да изгубим хората от Цюрих. Ако не успеем да се споразумеем помежду си, колко още смятате, че ще са с нас? Казвам ти, тези хора не ги е грижа кой в крайна сметка ще държи мнозинството в Райхстага идната седмица. Не биха дали марка за славата на бъдеща Германия, или за амбициите на която и да е държава. Богатството им ги поставя извън политическите граници. Те са с нас само заради една причина — собствената им власт. Ако им дадем поне един повод за съмнение, че не сме това, което твърдим, че сме, че не сме бъдещият нов ред на Германия, те ще ни изоставят. Ще ни изоставят без нищо! Дори и германците между тях!
Гневът на Райнхарт утихна. Опита се да се усмихне, но вместо това пресуши чашата си бързо и отиде пак до барчето.
Ако Пул само можеше да е сигурен.
— Разбирам — каза той тихо.
— Ja. Струва ми се, че разбираш. Работили сте дълго и упорито с Бертолд. Постигнали сте много — той се обърна с лице към Пул. — Това имам предвид. Всичко, в името на което всички ние сме работили, може да бъде загубено от тези вътрешни ежби. Постигнатото от Фуне, Бертолд, фон Шницлер, Тисен, дори Крьогер, всичко ще бъде унищожено, ако не бъдем единни. Трябва да се обединим зад един или двама приемливи водачи…
Това бе! Това бе знакът! Пул вече бе сигурен. Райнхарт бе изрекъл името Крьогер.