— Може би да, Ерих, но кои да са те? — готов ли бе Райнхарт да каже това име отново? Сигурно не, защото Крьогер не бе германец. Но можеше ли да накара Райнхарт да изрече името, само името още веднъж без и най-малката проява на колебание.
— Може би, Щрасер. Той е силна, привлекателна личност. Лудендорф, разбира се, има ореола на национален герой, но е вече твърде стар. Но, помни ми думите, Пул, не изпускай от очи този Хитлер! Чел ли си стенограмите от процеса в Мюнхен?
— Не. Трябва ли?
— Да! Той е способен да наелектризира всяка тълпа! Неоспоримо красноречие! И звучене.
— Има и доста врагове. Забранено му е да изнася речи в почти всяко графство на Германия.
— Това са нужните крайности в щурма към властта. Забраните постепенно падат. Успяваме да се погрижим за това.
Пул сега следеше внимателно Райнхарт, когато заговори:
— Хитлер е приятел на Крьогер, нали?
— Ех? Не би ли бил и ти? Крьогер има милиони! Именно чрез Крьогер Хитлер получава автомобилите си, шофьора, замъка в Берхтесгаден и Бог знае какво още. Не си мислиш, че ги купува от заплатата си, нали? Забавно е, но миналата година хер Хитлер обяви доход, с който не би могъл да си купи и две гуми за мерцедеса — засмя се Райнхарт. За щастие успяхме да прекъснем разследването в Мюнхен. Да, Крьогер е добър към Хитлер.
Пул вече бе абсолютно сигурен. Хората в Цюрих не знаеха кой е Хайнрих Крьогер!
— Ерих, трябва да вървя. Ще може ли твоят човек да ме закара обратно във Вашингтон?
— Но, разбира се, скъпи приятелю.
Пул отвори вратата на стаята си в хотел „Амбасадор“. При звука на ключа човекът вътре скочи и застана почти мирно.
— О, ти ли си, Буш.
— Телеграма от Лондон, мистър Пул. Реших, че ще е най-добре, ако взема влака, вместо да ползвам телефона — подаде той съобщението на Пул.
Пул отвори плика и извади листа. Прочете го.
ДУКЕСАТА НАПУСНА ЛОНДОН ТОЧКА ЦЕЛ ПОТВЪРДЕНА ЖЕНЕВА ТОЧКА СЛУХОВЕ ЗА СРЕЩА В ЦЮРИХ ТОЧКА ТЕЛЕГРАМА С ИНСТРУКЦИИ В ПАРИЖКИЯ ОФИС
Пул стисна аристократичните си устни, почти отхапвайки от собствената си плът, в опит да потисне гнева си.
„Дукесата“ бе тайното име за Елизабет Скарлати. Значи бе тръгнала за, Женева. На сто и десет мили от Цюрих. Това не бе разходка за удоволствие. Не бе пореден лъч в траурната й обиколка.
От каквото и да се бе опасявал Жак Бертолд — заговор или контразаговор — то вече бе в действие. Елизабет Скарлати и нейният син „Хайнрих Крьогер“ предприемаха своите ходове. Отделно или заедно никой не можеше да каже.
Пул взе решение.
— Изпрати следното до парижкия офис. „Отстранете дукесата от пазара. Предложението й да падне от листата ни веднага. Повтарям, отстранете дукесата.“
Пул освободи куриера и отиде до телефона. Трябваше да си запази билет веднага. Трябваше да стигне до Цюрих.
Среща нямаше да има. Той нямаше да я допусне. Щеше да убие майката и да разкрие сина-убиец! Тогава смъртта на Крьогер щеше да последва бързо!
Това бе най-малкото, което той можеше да стори за Бертолд.
Част трета
Глава 41
Влакът затрака по релсите на античния мост, свързващ бреговете на река Рона, и навлезе в женевската гара. Елизабет Скарлати седеше в купето си, наблюдавайки първо баржите по реката, носле високите й брегове и локомотивния парк. Женева бе чист град. Излъсканият му вид помагаше да се скрие факта, че множество държави и безброй гиганти в бизнеса използваха този неутрален град, за да изострят още повече конфликта между своите интереси. Докато влакът влизаше в града, й мина през ума, че мястото на някой като нея бе всъщност в Женева. Или може би самата Женева вече принадлежеше на някой като нея.
Тя хвърли поглед към струпания на отсрещната седалка багаж. Единият куфар бе събрал нужните й дрехи, а трите по-малки чанти бяха натъпкани с документи. Документи, събрали хиляди изводи, които в комплект се превръщаха в набор от най-смъртоносните оръжия. Сведенията включваха цифри за пълното състояние на всеки от хората от Цюрих, за всеки източник на средства, който те притежаваха. В Женева я очакваше и допълнителна информация. Но това бе друг вид амуниция. Напомняше донякъде за преддверието на Страшния съд. Защото в Женева тя щеше да получи и пълната и подробна картина на състоянието на „Скарлати индъстрис“. Юридически точно оценената стойност на всички активи, авоари, имоти, контролирани от групировката. И срещу всяка отделна част от това състояние бе записано името на готов купувач. Подготовката на евентуалните сделки бе приключила и осъществяването им можеше да настъпи моментално с изпращането на телеграма до нейните адвокати.