Така, четвърт век, човек можеше да се труди, да създаде семейство, да изпрати сина си в щатския университет — да осъществи толкова много мечти, за да бъдат всички те разрушени с един удар на чукче по малка мраморна поставка в съдебната задала.
Кенфийлд не изпитваше угризения.
— Приготви се да се захванеш с нова задача, Кенфийлд. Леки процедури. Нищо трудно.
— Ясно, мистър Рейнолдс. Готов съм.
— Да, знам, че си… Започваш след три дни на кей номер трийсет и седем в Ню Йорк. В митницата. Ще те въведа в обстановката колкото може по-добре.
Но, разбира се, Бенджамин Рейнолдс не въведе Матю Кенфийлд в обстановката така добре, както би могъл да го стори. Искаше Кенфийлд сам да запълни местата, които той, Рейнолдс, бе оставил празни при „въвеждането си“. Този падроне, Скарлати, действаше на кейовете в Уест сайд — по средните номера — толкова бяха успели да разберат. Но някой трябваше да го види. Някой трябваше да го идентифицира. Без този някой да знае предварително какво да очаква.
Това бе много важно.
И ако някой можеше да се справи, това трябваше да е човек като Матю Кенфийлд, който непрекъснато гравитираше около мръсния свят на заплахата, подкупа, корупцията.
И той се справи.
В нощната смяна на 3 януари, 1925 г.
Матю Кенфийлд, митнически инспектор, провери фактурите на парахода „Геноа-Стела“ и махна на бригадира на докерската смяна да започне разтоварването на първи трюм с касетките вълна от Комо.
И тогава се започна.
Първо като кавга. После прерасна в сбиване с докерски куки.
Екипажът на „Геноа-Стела“ нямаше да търпи нарушения на процедурите по разтоварването. Заповедите си те получавали от някой друг, който със сигурност не бе служителят от американските митнически власти.
Две касетки се стовариха на земята от крана и вонята на силен алкохол изпод сламената опаковка отвътре бе извън всякакво съмнение.
И последният човек на кея замръзна на мястото си. След миг няколко души хукнаха към телефонните кабини, а стотина горилоподобни тела се насъбраха около касетките, готови да отстраняват всякакви нежелани субекти с куките си.
Кавгата бе забравена. Сбиването с куките — също.
Контрабандата бе техният поминък и щяха да умрат, защитавайки го.
Кенфийлд, който се бе втурнал нагоре по стълбите до стъклената телефонна кабина високо над кея, наблюдаваше разгневеното множество. Между докерите на кея и моряците на „Геноа-Стела“ започна надвикване. В продължение на четвърт час двете групи от мъже крещяха един срещу друг, придружавайки думите си със също толкова неприлични жестове. Никой обаче не извади оръжие. Никой не изпрати куката си по друг, никой не извади нож. Те чакаха.
Кенфийлд осъзна, че никой в митническата служба не правеше никакъв опит да извика органите на властта.
— За Бога! Нека някой да извика полицията!
Четиримата мъже в стаята заедно с Кенфийлд мълчаха.
— Не ме ли чухте? Извикайте полицията!
Все същото мълчание на изплашените мъже с униформите на митническата служба.
Най-после един от тях проговори. Той застана до Матю Кенфийлд, гледайки през стъклената преграда към армията гангстери отдолу.
— Никой не вика полиция тук, момко. Ако иска да се покаже утре пак на пристанището.
— Ако иска изобщо вече да се покаже някъде — добави друг, като седна спокойно и взе вестник от малкото си бюро.
— Защо? Някой там долу може да бъде убит!
— Сами ще се разберат — каза по-възрастният митничар. — От кое пристанище каза, че идваш?… Ери?… Там сигурно законите за корабоплаването са други. По езерата е другояче.
— Не ме баламосвайте!
Трети човек пристъпи към Кенфийлд.
— Виж, малкия, просто гледай си работата, разбра ли?
— Що за приказки са това? Ама, какви ми ги приказвате?
— Виж какво, момко — каза третият, чието слабо тяло и тясно лице като че ли се губеха в прекалено голямата му униформа. Той хвана Кенфийлд за лакътя и го поведе към ъгъла. Останалите се преструваха, че не забелязват нищо, но очите им непрекъснато подскачаха към двамата мъже.
— Имащ ли жена и деца? — запита слабият.
— Нямам. И какво?
— Ние имаме. Ето какво. — Слабият мъж пъхна ръка в джоба си и извади от там няколко банкноти. — Ето. Вземи шейсет долара… Само недей да клатиш лодката, разбра ли?… И да извикаш ченгетата, пак няма да помогнат… Ще загризат теб.