— Господин министър, Военното разузнаване съвсем не е лишено от своите неточности. Платихме скъпо, за да се убедим в това. Загрижен съм единствено да не превърнем още една неточност, или неаргументирана догадка, в ценен капитал за политическите опоненти на тази администрация. До изборите остават по-малко от четири седмици!
Хъл помести голямата си глава само няколко сантиметра. После заговори, без да поглежда към Брейдък:
— Не е нужно да ми напомняте подобни прагматични съображения… Все пак, може би се налага аз да ви напомня, че имаме и други отговорности… освен свързаните с политическия процес. Достатъчно ясен ли съм?
— Разбира се — каза Брейдък, замръзнал на мястото си.
Хъл продължи:
— Доколкото разбрах от вашия меморандум, генерал Елис, вие твърдите, че един влиятелен член на върховното германско командване е американски гражданин, действащ под фалшиво име — добре известно на всички ни — това на Хайнрих Крьогер.
— Да, сър. Само че аз предпочетох да дам квалификацията, че той „би могъл да бъде“ въпросното лице.
— Вие също така намеквате, че Хайнрих Крьогер е повече или по-малко свързан с множество големи корпорации в тази страна. Компании, получили държавни поръчки, оръжейни сделки.
— Да, господин министър. Само че отново заявих, че той е „бил“, а не непременно, че „е“ свързан.
— При подобни обвинения глаголните времена започват да губят ясните си очертания — Кордел Хъл свали очилата със стоманени рамки от лицето си и ги постави до папката. — Особено ако се използват по време на война.
Помощник-държавният секретар Брейдък запали клечка кибрит и между две всмуквания от лулата си каза:
— Вие също така заявявате доста ясно, че нямате конкретни доказателства.
— Имам нещо, което, вярвам, може да се определи като обстоятелства, подкрепящи моята теза. И то от характер, който, смятам, би ме определил като неакуратен в служебните ми задължения, при положение, че не ги доведа до знанието на господин министъра. — Бригадният генерал пое дълбоко въздух, преди да продължи. Той знаеше, че щом веднъж бе започнал, връщане нямаше.
— Бих искал да отбележа някои очебийни факти около личността на Хайнрих Крьогер… Като начало, досието му е непълно. Той не е бил приет в партия или издигнат от такава, както става с повечето от останалите функционери. И въпреки това, докато останалите идват и си отиват, той винаги остава на върха. Очевидно той разполага с много голямо влияние върху Хитлер.
— Това ни е известно. — Повтарянето на вече позната информация с цел подкрепа на някаква теза не се нравеше на Хъл.
— Самото име, господин министър. Хайнрих е също толкова често срещано име както Уилям, или Джон, а Крьогер — не по-малко разпространено от Джонс, или Смит у нас.
— Е, моля ви, генерале. — От лулата на Брейдък се виеха облаци пушек. — Подобен аргумент би хвърлил подозрения върху половината ни командири.
Елис се извърна и удостои Брейдък с пълния обем на генералското си презрение.
— Мисля, че фактът има отношение към въпроса, господин министър.
Хъл започна да се съмнява дали решението му на срещата да присъства и Брейдък е било така удачно.
— От подобна враждебност няма смисъл, господа — каза той.
— Съжалявам, че сте на подобно мнение, господин министър — Брейдък отново не приемаше да бъде смъмрен. — Изглежда задачата ми тази сутрин тук е като тази пред адвоката на дявола, но никой от нас и най-малко вие, господин министър, не разполага с време за губене…
Хъл погледна помощник-държавния секретар, обръщайки се към него заедно с въртящия се стол:
— Нека отделим нужното време. Моля продължете, генерале.
— Благодаря, господин министър. Преди месец от Лисабон дойде вестта, че Крьогер желае да влезе във връзка с нас. Организирани бяха съответните канали и ние очаквахме, че ще последват обичайните процедури… Вместо това, Крьогер отхвърли цялата тази система — отказа да осъществи контакт с който и да е британски или френски обект — и настоя за пряка връзка с Вашингтон.
— Ако разрешите? — тонът на Брейдък сега бе учтив. — Не виждам нищо ненормално в това решение. Все пак ние сме определящият фактор.
— Ненормално е, господин Брейдък, доколкото Крьогер заявява, че е готов да се свърже единствено и само с някой си майор Кенфийлд — майор Матю Кенфийлд, бивш или настоящ способен офицер от Военното разузнаване, заемал скромен пост във Вашингтон.
Лулата на Брейдък застина във въздуха и той погледна към Държавния секретар. Кордел Хъл се наведе напред в стола си, полагайки лакти върху бюрото.
— Това не е споменато във вашия меморандум.