Два плъха изшумоляха на няколко метра пред Кенфийлд и неговия палач. Отвъд стените на товарния район долитаха звуците на разгорещяваща се кавга. Реката Хъдзън плискаше тихо огромните пилони на пристанищния док.
Кенфийлд се спря. Не знаеше точно защо, но не можеше да просто да продължава да върви. Болката в стомаха му идваше от свилия се на топка страх.
— A lesta chi!… Мърдай! — заповяда мъжът, като смушка Кенфийлд в ребрата с дулото на револвера си.
— Чуй ме. — Вече нямаше и помен от опитите на Кенфийлд да направи гласа си по-твърд. — Аз съм служител от органите на властта! Направиш ли ми нещо, ще те пипнат! Приятелите ти няма да те опазят, като разберат…
— Мърдай!
От средата на реката прозвуча корабен рог. После друг му отвърна.
Тогава екна дълъг, пронизващ писък на свирка. Идваше от „Геноа-Стела“. Очевидно бе някакъв сигнал, при това отчаян, който нито спираше, нито затихваше.
Както и трябваше да стане, звукът погълна вниманието на човека с пистолета зад Кенфийлд.
Счетоводителят-практик сграбчи китката му и я изви с все сила. Мъжът започна да го избутва към стоманената решетка на стената, като с протегната ръка се мъчеше да издере очите му. Кенфийлд стягаше хватката си около китката му все повече и повече, докато с другата си ръка хвана палтото на палача си и го дръпна рязко към стената — в същата посока, в която и той бе тикан — като в последния миг се завъртя и с мощен удар го прикова към стоманената решетка.
Пистолетът излетя от ръката на сицилианеца, при което Кенфийлд с все сила заби коляно в слабините му.
Италианецът нададе дрезгав писък от болката. Кенфийлд го блъсна надолу и мъжът, сгърчен в агонията си, се сви на кълбо край ръба на кея. Данъчният инспектор хвана главата му и започна да я удря в дебелата греда под него. Кожата се разкъса и от черепа на мъжа бликна кръв.
За по-малко от минута всичко бе приключило.
Палачът на Матю Кенфийлд бе мъртъв.
Пронизителният писък на свирката от „Геноа-Стела“ продължаваше да цепи, вече злокобно, нощта. Крясъците зад стената, където се разтоварваха корабите, бяха достигнали кулминацията си.
Кенфийлд си помисли, че екипажът на кораба трябва да се е разбунтувал открито. Моряците вероятно са искали да получат заповед от своя капитан и след като такава не е дошла, са решили, че той е или убит, или задържан в плен.
Няколко пистолетни изстрела екнаха един след друг. Последва ги насеченият глас на картечница, после нови писъци и още викове, изпълнени с ужас.
Счетоводителят не можеше да се върне пред сградата, а и някой несъмнено щеше да дойде, за да потърси неговия палач.
Той претърколи тялото на мъртвия сицилианец през ръба на дока и чу плисъка във водата отдолу.
Свирката от „Геноа-Стела“ млъкна. Виковете започнаха да стихват. Някой бе взел нещата под контрол. Тогава в предния край на кея се появиха двама мъже. Извикаха:
— La Tona! Hey, La Tona! La Tona…
Матю Кенфийлд се хвърли в калните води на Хъдзън и заплува към средата на реката с максималната скорост, която тежката митничарска униформа му позволяваше.
— Ти си един дяволски късметлия! — каза Бенджамин Рейнолдс.
— Зная това, сър. И съм благодарен, че всичко свърши.
— Да, от нас не се очакват действия в подобни ситуации. А ти си вземи седмица отпуск. Почини си.
— Благодаря ви, сър.
— Гловър ще е тук след няколко минути. Още е малко раничко.
Наистина, часът бе шест и петнайсет сутринта. Кенфийлд бе успял да стигне до Вашингтон чак в четири, като не събра смелост да се върне в апартамента си. Бе позвънил на Бенджамин Рейнолдс у дома и Рейнолдс бе инструктирал счетоводителя да отиде в офисите на Група номер 20 и да го изчака там.
Външната врата се отвори и Рейнолдс извика:
— Гловър? Ти ли си?
— Аз съм, Бен. Господи! Още няма шест и трийсет… Кошмарна нощ. Децата на сина ми са при нас. — Гласът бе изтощен, а когато Гловър стигна и до вратата на стаята, стана ясно, че човекът, изглежда бе още по-изтощен. — Здравей, Кенфийлд. Какво по дяволите е станало с теб?
Матю Кенфийлд, данъчен инспектор, разказа цялата история.
След като завърши, Рейнолдс каза на Гловър:
— Позвъних на митницата в Ери — документите му са изтеглени от личен състав. Момчетата в Ню Йорк са изчистили и стаята му там. Не е докосвана. Трябва ли да вземем някакви други предпазни мерки?
Гловър се замисли.
— Да, може би… В случай, че тръгнат по следите на досието от личен състав в Ери — а те ще го направят — ще пуснем слух на пристанището, че Кенфийлд… Кенън… е било фалшивото име на изпратена там кука… И че после този Кенън е бил настигнат в Лос Анжелис или Сан Диего и е бил застрелян. Аз ще се погрижа за това.