Изсипаният от дон Витоне Дженовезе поток от думи на висок италиански накара Скарлет да отдръпне слушалката на няколко сантиметра от ухото си. Единствената дума, която Скарлет всъщност разбра, бе повтаряното „Grazie, grazie, grazie“.
Той постави обратно слушалката и затвори кожената тетрадка. Постоя така за момент, после отвори най-горното чекмедже по средата на бюрото. Извади оттам последното писмо, което бе получил от Грегор Щрасер. Препрочете го за двайсети път. Или може би за сто и двайсети?
„Фантастичен план… смел план… маркиз Жак Луи Бертолд… Лондон… до средата на април…“
Нима наистина бе настъпил моментът? Най-после!
Ако бе така, Хайнрих Крьогер трябваше да изготви свой собствен план за съдбата на Ълстър Скарлет.
Планът бе не толкова смел, колкото благоприличен. Изключително, напълно благоприличен. Всъщност толкова достопочтен, че Ълстър Скарлет избухна в смях.
Наследникът на Скарлати — очарователното, красиво дете на котильона, героят от Мьоз-Аргон, най-изгодната мъжка партия на нюйоркското висше общество — щеше да се ожени.
Глава 8
— Вие правите предположения, мистър Рейнолдс!
Елизабет Скарлати кипеше от възмущение. Възбудената й енергичност бе съсредоточена върху възрастния мъж, който стоеше спокойно пред нея, поглеждайки над рамките на очилата си.
— Не удостоявам с търпимост самонадеяните, нито пък с времето си — лъжците!
— Съжалявам. Наистина.
— Получихте тази среща под фалшив предлог. Сенаторът Браунли ми каза, че представяте Управлението за поземлена собственост и идвате във връзка с транзакциите между Скарлати и Министерството на вътрешните работи.
— Той е убеден, че всичко това е точно така.
— Тогава значи може да бъде още по-лесно изигран, отколкото предполагах. И сега вие ме заплашвате! Заплашвате ме с долнопробни, провокационни клюки по адрес на моя син! Вярвам, че сте готов за кръстосан разпит в съда.
— Това ли е вашето желание?
— Вие можете да ме принудите да прибегна до него!… Не зная какъв пост заемате, но добре познавам невероятно много хора във Вашингтон и никога не съм чувала за вас. Мога само да отсъдя, че ако някой като вас си позволява да разнася подобни слухове, ще има и други, които да са ги дочули. Да, вие можете да ме принудите да прибегна до съд. Няма да търпя подобна обида!
— Ами, ако е истина?
— Не е, и вие го знаете така добре, както и аз! Нищо на света не може да накара моя син да се замеси в… подобна дейност. Той е богат и е в собствените си права по отношение на състоянието си. И двамата ми синове имат попечителски фондове, които им гарантират годишни доходи, възлизащи на — нека бъдем честни — главозамайващи суми.
— Тогава, налага се да изключим парите като мотив, нали? — Бенджамин Рейнолдс сбърчи чело.
— Не изключваме нищо, защото няма нищо! Ако синът ми е погулял малко повече, може да бъде критикуван, но не и обявен за престъпник! И ако ще прилагате долната тактика да очерняте името на Скарлати заради неговия произход, вие заслужавате да бъдете презиран и ще поискам да напуснете!
Бенджамин Рейнолдс, който трудно се оставяше да бъде ядосан, трупаше раздразнение, достигащо опасно ниво. Трябваше да си напомня, че тази възрастна жена бранеше делото на своя живот и в тези обстоятелства всичко ставаше много по трудно.
— Не бих искал да ме вземате за свой враг. Не съм нито враг, нито фанатик. Честно казано, вторият ви намек ми е много по-неприятен от първия.
— Отново вие правите предположения — прекъсна го Елизабет Скарлати. — Не бих ви и удостоила с нивото на мой враг. Мисля, че сте малък човек, който използва злобни клевети, за да постигне користните си цели.
— Да заповядаш убийството на човек не е злобна клевета!
— Какво казахте?
— Това е най-тежкото обвинение, което имаме… Макар и да има смекчаващи вината обстоятелства, ако това ви успокоява.
Възрастната жена изгледа Бенджамин Рейнолдс с презрение. Той не обърна внимание на погледа й.
— Убитият — чиято смърт е била наредена от вашия син — е бил сам убиец… Капитан на кораб, работил с най-гнусните индивиди на престъпния свят. Върху него лежи отговорността за многобройни убийства.
Елизабет Скарлати се надигна от стола си.
— Повече няма да търпя това — тихо каза тя. — Отправяте най-тежките възможни обвинения и после се оттегляте зад стена от недомлъвки.
— В странни времена живеем, мадам Скарлати. Не можем да сме навсякъде. Не го и искаме, честно казано. Не храним съчувствие към войните между гангстерите. Нека погледнем истината в очите. Те често постигат повече от нас.