Выбрать главу

— Съзнавам това, сър. Пропуснах този факт, в случай че все пак изпратеният от мен меморандум бъде прочетен от някой друг освен вас.

— Приемете моите извинения, генерале — искрено каза Брейдък.

Елис се усмихна на удържаната победа.

Хъл се облегна назад в стола си:

— Високопоставен член на нацисткото главно командване настоява за връзка единствено с някакъв никому неизвестен майор от Военно разузнаване. Твърде необичайно!

— Необичайно, но не и необяснимо… Всички ние познаваме германски граждани, затова предположихме, че майор Кенфийлд се е запознал с Крьогер преди войната, в Германия.

Брейдък пристъпи напред към генерала.

— Но вие ни заявявате, че Крьогер може да не е германец. Следователно в периода между искането на Крьогер от Лисабон и вашия меморандум до министъра нещо ви е накарало да промените становището си. Какво? Кенфийлд?

— Майор Кенфийлд е компетентен офицер с превъзходни прояви понякога. И с опит. И все пак, откакто каналът между него и Крьогер бе открит, той дава явни признаци на напрежение. Станал е крайно нервен и маниерът на работата му далеч не подхожда на офицер с неговото минало и опит… Наред с това, господин министър, той поиска от мен да отправя една крайно необичайна молба към президента на Съединените щати.

— Която е?

— Поверителен документ от архивите на Държавния департамент да му бъде предаден с непокътнат восъчен печат, преди той да осъществи контакт с Хайнрих Крьогер.

Брейдък свали лулата от устните си, готов да възрази.

— Един момент, господин Брейдък. — Брейдък може и да има брилянтен мозък, помисли си Хъл, но си няма представа какво значи за един висш офицер от действащата армия, като Елис, да се изправи пред тях двамата и да направи такова изявление. Защото казаното от него представляваше неприкрито настояване Белия дом и Държавния департамент да разгледат сериозно възможността за изпълняване молбата на Кенфийлд. Мнозина офицери биха предпочели да се откажат от идеята за такова противозаконно искане, пред риска да се окажат в подобна ситуация. Такива бяха неписаните закони на армията. — Ще сбъркам ли, ако предположа, че вие препоръчвате този документ да бъде предаден на майор Кенфийлд?

— Оставям на вас да отсъдите. Аз само подчертавам, че Хайнрих Крьогер е играл важна роля при вземането на всяко важно решение във висшия нацистки ешелон от неговото оформяне досега.

— Би ли могло бягството на Хайнрих Крьогер да приближи края на войната?

— Не зная. Възможността за това ме доведе при вас.

— Какъв е този документ, който Кенфийлд иска? — запита Брейдък раздразнен.

— Зная единствено номера и степента на секретност, така както са заведени в архивите на Държавния департамент.

— И какви са те? — Кордел Хъл отново се наведе над бюрото си.

Елис се поколеба. Даването на тези данни, без предварително да е запознал Хъл с миналото на Кенфийлд, би могло да го постави в неловко положение, както лично, така и професионално. Щеше да е готов да го стори, само Брейдък да не бе там. Проклети доцентчета. Елис никога не се чувстваше уютно в компанията на тези многознайковци. По дяволите! — помисли си той. На четири очи с Хъл, щеше да може да е прям.

— Преди да ви отговоря, мога ли да използвам възможността да ви запозная с някои допълнителни данни, които, вярвам, имат връзка със случая… Факти не само във връзка, но и от ключово значение за самия документ.

— Разбира се — Хъл не бе уверен дали остана очарован, или раздразнен от този ход на генерала.

— Преди окончателния контакт с майор Кенфийлд Хайнрих Крьогер поставя изискването за негова среща с лице, назовано единствено като… Ейприл Ред. Тази среща трябва да се осъществи в Берн, Швейцария, преди да започнат каквито и да е преговори между Крьогер и Кенфийлд.

— И кой е този „Червен април“, генерале? От тона ви разбирам, че имате представа кой може да бъде това. — Твърде малко можеше да убегне от вниманието на помощник-държавния секретар Брейдък и бригаден генерал Елис болезнено усещаше този факт.

— Ние… или по-точно… аз смятам, че зная — Елис отвори бялата папка в ръцете си и отгърна заглавната страница върху корицата. — С ваше разрешение, господин министър, подбрах следните данни от служебното досие на майор Кенфийлд.

— Разбира се, генерале.

— Матю Кенфийлд, заел държавен пост в Министерството на вътрешните работи през март 1917 г. Образование — една година университет в Оклахома, продължен с година и половина вечерни курсове във Вашингтон; назначен като младши счетоводител в отдела по стопанско-данъчни нарушения на Вътрешното министерство; повишен в данъчен инспектор през 1918 г.; прикрепен към отдел Група номер 20, която, както знаете…