Облигации, чийто падеж предстоеше през всяка от следващите осемдесет и четири години.
Вторият фонд. Наречен за разширяване на Скарлати.
Елизабет се вгледа в табелките по шкафовете.
Така бяха белязани чекмеджетата в първия шкаф.
Тя видя, че на метър от шкафа, вдясно, имаше трикрако столче. Който и да го бе ползвал последен, бе седял между първото и второто чекмедже. Тя погледна табелките на съседния шкаф.
Пресегна се надолу и придърпа столчето пред първия шкаф, после седна. Погледна към най-долното чекмедже.
Отвори го.
Годината бе поделена на дванайсетте си месеца, всеки разделен от следващия с малък показалец. Пред всеки показалец в началото и в края на месечната папка имаше по кориците по един тънък метален лист, свързан със следващия посредством жичка, потопена във восъчен печат. Със староанглийски шрифт по него се четяха буквите Y.T.
1926 година бе недокосвана. Нито един чифт тънки метални листове не бе разтварян. Което означаваше, че Ълстър не бе изпълнил указанията на банката при проучванията си върху инвестициите. В края на декември служителите на Уотърман щяха несъмнено да поемат отговорността върху себе си и преди да направят промените, щяха да се консултират с Елизабет, както бяха правили винаги досега с фонда на Ълстър.
Тя извади и 1927 година.
И тя бе непокътната. Нямаше нито един счупен восъчен печат.
Елизабет се готвеше да затвори и чекмеджето на 1927 г., когато се спря. Погледът й попадна върху зацапания край на восъка от едната страна. Малко, безцветно петънце, което така и би останало незабелязано, ако наблюдателят не се съсредоточеше върху печатите.
Буквата Т. от Y.T. бе леко разкривена и дръпната надолу при месец август. Същото бе и на септември, октомври, ноември и декември.
Тя извади папката за август и я разклати. После разкъса жичката, като восъчния печат се разчупи и падна.
Папката бе празна.
Остави я на мястото и извади останалите месеци от 1927 година.
Всичките — празни.
Върна папките и отвори чекмеджето за 1928 година. На всеки печат буквата Т. от восъка бе разкривена и свалена надолу.
Всичко бе празно.
За колко месеца бе успял Ълстър да й подготви тази невероятна игра на гадаене? Прехвърляйки се от един банкер на друг и винаги, винаги — на края — слизайки долу в трезора. Документ по документ. Облигация по облигация.
Три часа по-рано не би повярвала. И само защото една метяща главните й стълби прислужница бе извикала спомена за друга. Прислужница, която си бе спомнила краткото нареждане, дадено от сина й на таксиметровия шофьор.
Ълстър Скарлати бе взел метрото.
Една късна сутрин, той не бе могъл да си позволи риска да пътува с такси в натовареното движение. Бе закъснявал за поредния си урок по банково дело.
Какво по-добро време от късната сутрин? Напливът на първите нареждания, хаосът в началото на борсовия ден…
Дори и Ълстър Скарлет щеше да бъде пренебрегнат по това време на сутринта.
По-рано тя не бе разбрала смисъла на метрото.
Сега вече всичко й бе ясно.
Подобно на мъчителен ритуал, тя провери и останалите месеци и години от първия шкаф. До декември, 1931 година.
Празни.
Затвори чекмеджето на 1931 година и започна от дъното на втория шкаф. 1932 година.
Празна.
Бе стигнала до средата на шкафа — 1934 година — когато чу звука от отварянето на металната врата. Бързо затвори чекмеджето и гневно се обърна.
Влезе Джеферсън Картрайт, затваряйки вратата след себе си.
— Мисля, че ви наредих да останете отвън!
— Боже мой, мадам Скарлати, изглеждате, сякаш току-що сте видели цяла дузина призраци.
— Вън!
Картрайт бързо пристъпи към първия шкаф и отвори на посоки едно от средните чекмеджета. Видя счупените печати по металните корици на папките, извади една и я отвори.
— Май тук нещо липсва.
— Ще се погрижа да бъдете уволнен!
— Сигурно… Сигурно ще го направите.
Южнякът изтегли още едно чекмедже и се увери, че и останалите печати бяха счупени, а папките — празни.
Елизабет го гледаше с мълчаливо презрение на крачка от него. Когато заговори, думите й прозвучаха натъртено, но само заради преливащото й отвращение.
— Току-що прекратихте службата си в Уотърман тръст!
— Може би сте права. Извинете, моля.
Вирджинецът любезно отстрани Елизабет от втория шкаф и продължи проверката си. Когато стигна до 1936 г., се обърна към старицата: