Кордел Хъл го прекъсна спокойно:
— Беше малка, високо специализирана служба, разследваща незаконни присвоявания, взаимноконфликтни интереси и т.н. през Първата световна война. Много ефективна при това… Докато не се главозамая от успеха си, както и повечето подобни служби, за да бъде разформирована през 1929 или 1930 г., струва ми се.
— През 1932 г., господин министър — генерал Елис бе доволен, че се бе запознал добре с фактите. Той отгърна и втората страница в папката си и продължи да чете. — Кенфийлд остава в системата на Вътрешно министерство общо десет години, като е повишаван четири пъти. Изпълнение на задачите — безупречно. Оценки — отлични. През май 1927 г. напуска държавна служба, за да започне работа в „Скарлати индъстрис“.
При споменаването на името Скарлати и Хъл, и Брейдък реагираха като ужилени.
— Коя от фирмите на Скарлати?
— Управленски отдел, Ню Йорк, Пето авеню, 525.
Кордел Хъл заопипва с пръсти тънката черна връзка на своето пенсне.
— Забележително издигане от страна на нашия мистър Кенфийлд. От вечерно училище във Вашингтон до главното управление на Скарлати — той погледна надолу, сваляйки очи от генерала.
— Фигурира ли Скарлати сред корпорациите, за които говорите във вашия меморандум? — Брейдък бе нетърпелив.
Преди бригадният генерал да може да отговори, Кордел Хъл се надигна от стола си. Бе висок и с внушителна външност — много по-масивен и от двамата си събеседници.
— Генерал Елис, приемете моите инструкции повече да не отговаряте на никакви въпроси!
Брейдък изглеждаше като току-що получил плесница. Той се взираше в Хъл, стреснат и объркан от заповедта на министъра към генерала. Хъл отвърна на погледа му и меко каза:
— Моите извинения, мистър Брейдък. Не мога да гарантирам, но се надявам да мога да ви дам нужните обяснения по-късно днес. Дотогава ще бъдете ли така любезен да ни оставите насаме?
— Разбира се — Брейдък знаеше, че този честен старец с добър нрав има своите основания. — Обяснения не са необходими, сър.
— Но, все пак, ги заслужавате.
— Благодаря, господин министър. Можете да сте сигурен, че тази среща ще остане конфиденциална.
Хъл проследи с поглед Брейдък, докато вратата след него не се затвори.
— Помощник-държавният секретар Брейдък е изключителен служител. Това му освобождаване не трябва да се възприема като продиктувано от неговата работа или характер.
— Да, сър.
Бавно и някак трудно Хъл отново седна на стола си.
— Помолих мистър Брейдък да напусне, тъй като, струва ми се, възможно е да знам нещо около това, което предстои да ми кажете. Ако се окажа прав, би било най-добре да сме насаме.
Бригадният генерал бе смутен. Не смяташе, че е възможно Хъл да знае нещо.
— Не се тревожете, генерале. Не чета мисли… Бях в Камарата на представителите по времето, за което говорите. Вашите думи извикаха у мен един спомен. Почти забравен епизод от един много топъл следобед в Камарата… Но може би греша. Моля, продължете разказа си от момента, в който бяхте прекъснат. Струва ми се, нашият майор Кенфийлд бе назначен в „Скарлати индъстрис“… Развитие — твърде необичайно, мисля, ще се съгласите с мен.
— Налице е и логично обяснение. Кенфийлд се жени за вдовицата на Ълстър Стюарт Скарлет шест месеца след неговата смърт в Цюрих, Швейцария, през 1926 г. Скарлет бе по-младият от двамата оцелели синове на Джовани и Елизабет Скарлати, основателите на „Скарлати индъстрис“.
Кордел Хъл затвори очи за момент.
— Продължете.
— Ълстър Скарлет и съпругата му, Джанет Саксън Скарлет, са имали син, Ендрю Роланд, впоследствие осиновен от Матю Кенфийлд след женитбата му с вдовицата на Скарлет. Осиновен, но без да се отделя от съсловието на Скарлати… Кенфийлд продължава на служба при Скарлати до август 1940 г., когато се връща отново на държавна служба и е назначен във Военно разузнаване.
Генерал Елис замълча и вдигна поглед от папката към Кордел Хъл. Зачуди се дали Хъл започваше да схваща, но лицето на министъра не издаваше никакъв отговор.
— Споменахте документа, който Кенфийлд е поискал от архива. Какъв е той?
— Това бе другото мое съображение, сър. — Елис отгърна още една страница. — Документът е само една цифра за нас, но тя сочи годината на завеждането му… Това е 1926 г., четвъртото тримесечие, по-точно.
— И под каква степен на секретност е заведен?
— Максимална. Освобождаването му може да стане само при изрична заповед, подписана от президента и по съображения, свързани с националната сигурност.
— Предполагам, че един от свидетелите, подписани при завеждането на документа, е бил тогавашен служител на Вътрешно министерство на име Матю Кенфийлд.