— Тогава нека по-добре канцеларията на Главния прокурор да получи информацията и да ги оставим сами да си правят изводите. Май нямаме друг избор.
Бенджамин Рейнолдс натисна крак в пода и столът му плавно се завъртя, за да го постави с лице към прозореца.
— Това и би трябвало да сторим. И ще го направим, ако настояваш.
— Това пък какво значи? — попита Гловър, отправяйки думите към тила на началника си.
Рейнолдс завъртя обратно стола си и погледна своя подчинен.
— Мисля, че бихме могли сами да свършим тази работа по-добре. По-добре от Правосъдието, от Финансите, дори и от Бюрото. Те са отговорни пред десетина комисии. Ние не сме.
— Това би представлявало превишаване на правата.
— Не смятам. А докато в този стол седи моя милост, значи превишаване на правата не е имало, нали?
— Естествено. Но защо искаш да се захващаме с тази работа?
— Защото има нещо гнило във всичко това. Разбрах го но очите на старицата.
— Тук не блестиш с особено ясна логика.
— Но ми стига. Видях го.
— Бен? Ако изникне нещо, което е пряко силите ни, ще отидеш ли при Главния прокурор?
— Имаш думата ми.
— Тогава, съгласен съм. Какво ще правим сега?
Бенджамин Рейнолдс се надигна от стола си.
— Кенфийлд още в Аризона ли е?
— Да, във Феникс.
— Извикай го тук.
Кенфийлд. Човек, толкова сложен, колкото и задачата пред тях. Рейнолдс не го харесваше, нямаше му изцяло вяра. Но той щеше да напредне по случая по-бързо от всеки друг.
В случай, че приемеше да се продаде, Бен Рейнолдс щеше да забележи. Все някакси щеше да усети. Кенфийлд не бе чак толкова опитен.
Ако това станеше, Рейнолдс щеше да притисне данъчния инспектор и щеше да стигне до истината за делата на Скарлати. Кенфийлд не бе някой, от когото не могат да се лишат.
О, да. Матю Кенфийлд бе добър избор. Ако тръгнеше да преследва Скарлати по правилата на Група номер 20, повече нямаше какво да се желае. В противен случай, ако пожелаеше да направи друг избор — без да може да устои на неговата примамливост — щеше да бъде върнат обратно и пречупен.
По-точно — унищожен. Но истината щеше да излезе наяве.
Бен Рейнолдс седна и се зачуди на собствената си циничност.
Спор нямаше. Най-бързият начин, по който мистерията на Скарлати би могла да бъде разгадана, превръщаше Матю Кенфийлд в пионка.
Пионка, която влизаше сама в капана.
Глава 14
Елизабет трудно можеше да заспи. Постоянно сядаше в леглото, за да записва всичко, което й идваше наум. Записваше факти, предположения, малко вероятни възможности, както и съвсем невъзможни неща. Имената, местата и датите ограждаше в малки квадрати, между които се мъчеше да открие връзка, за да ги свърже с линия. Към три часа сутринта, тя бе свела целия низ от събития до следното:
Април, 1925 г., Ълстър и Джанет се женят само три седмици след годежа си. Защо?… Ълстър и Джанет отплават с „Канърд лайн“ до Саутхемптън. Резервациите за кораба са направени от Ълстър още през февруари. Как би могъл да предвиди всичко още тогава?
Май — декември, 1925 г. Близо $800 000 преведени от Уотърман тръст до шестнайсет банки в Англия, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Италия, Испания и Алжир.
Януари — март, 1926 г. Облигации на стойност близо $270 милиона са изнесени от Уотърман. Еквивалентна стойност при незаконна разпродажба — между $150 и 200 милиона. Всички сметки и разходи, направени на името на Ълстър й Джанет, са уредени изцяло до февруари, 1926 г. През месец март, държанието на Ълстър се променя значително. Става затворен.
Април, 1926 г. Ражда се Ендрю. Кръщава се Ендрю. Ълстър изчезва.
Юли, 1926 г. Всичките четиринайсет европейски банки потвърждават, че преведените суми са изтеглени по-рано изцяло. Средно до четири седмици след получаването им. Две банки, от Лондон и Хага, съобщават, че все още съхраняват суми от по съответно $26 000 и $19 000.
Това бяха събитията, свързани с изчезването на Ълстър, в техния хронологичен ред. План бе съществувал. Предварителният замисъл в разиграването на цялата ситуация бе очебиен: резервациите, направени през февруари; краткият годеж; пътешествието от медения месец; постоянните банкови преводи и бързото изтегляне на депозираните суми; изнасянето на ценните книжа и изобщо самото изчезване на Ълстър. От февруари 1925 г. до април 1926 г. План, замислян в продължение на четиринайсет месеца и изпълнен с невероятна прецизност, чак дотам, че да се гарантира бременност, ако можеше да се вярва на Джанет. Нима Ълстър бе способен на подобна изобретателност? Това Елизабет не знаеше. Всъщност тя знаеше много малко за него, а безкрайните доклади успяваха само да замъглят още повече представата за него. Защото човекът, когото тези разследвания анализираха, изглежда бе способен единствено да дава воля на собствените си желания и апетити, и да ги задоволява.